Матю Райли - Плашилото

Алоишъз Найт с невероятна скорост се плъзгаше по маркуча, увиснал на прехвърления през него предпазен колан. Лицето му беше скрито под кислородна маска; на гърба си носеше ултракомпактен десантен парашут МС1–7.

Тъй като тръбата на резервоара се намираше точно над кабината, Найт прелетя право през разбитите илюминатори и се приземи в брулената от вятъра пилотска кабина.

Включи радиостанцията си и предаде:

— Добре, Плашило, идвай!

След секунди втора фигура — също с кислородна маска и малък десантен парашут — се спусна по маркуча и изчезна в зейналите прозорци на херкулеса.

Всички пътници се обърнаха — осем облечени в черно командоси, двама мъже в костюми и двама пленници, — сепнати от разнеслия се от пилотската кабина ужасен трясък, последван от рева на нахлуващия въздух.

Осмината командоси бяха от групата за доставка на ИО–88. Двамата мъже в костюми нямаха имена, а само баджове с емблемата на МИ6, британското разузнаване.

Двамата пленници бяха старши лейтенант Елизабет Гант — Лисица и генерал Ронсън Х. Уайцман от корпуса на морската пехота, заловени от силите на Демона в Афганистан.

Точно преди началото на въздушната атака Гант бе дошла в съзнание — и видя, че е сложена седнала в просторния Херкулес със завързани с меки белезници ръце зад гърба.

На няколко метра от нея лежеше проснат по гръб Ронсън Уайцман — един от най-старшите офицери в цялата морска пехота, — завързан върху предния капак на джип, сякаш разпнат хоризонтално, с китки, заключени за страничните огледала.

Десният ръкав на униформата му беше разкъсан и ръката му бе стегната с гумен турникет.

От двете страни на генерала стояха двамата мъже от МИ6. Гант се свести тъкмо когато по-ниският изтегляше иглата на спринцовка от ръката на Уайцман.

— Да почакаме няколко минути — каза по-ниският британец.

Генералът повдигна глава. Очите му бяха изцъклени.

— Здравейте, генерал Уайцман — усмихна се по-високият разузнавач. — Препаратът, чието въздействие изпитвате в момента, е известен като ЕА шестстотин и седемнайсет. Сигурен съм, че човек с вашия чин е чувал за него. Това е невродезинхибитор — опиат, който забавя отделянето на невротрансмитера „ГАБА“ в мозъка ви, опиат, който ще ви накара честно да отговаряте на въпросите ни.

— Какво?… — Уайцман погледна ръката си. — Шестстотин и седемнайсет ли? Не…

От дискретно разстояние сцената наблюдаваха ловците на лави от ИО–88, командвани от високия и поразително красив мъж, когото Гант беше видяла в афганистанските пещери. Тя чу другите командоси да го наричат „Каубой“.

— Добре, генерале — продължи високият разузнавач. — Униерсалният изключващ шифър. Кажете го.

Уайцман се намръщи и напрегнато присви очи, сякаш мозъкът му се опитваше да окаже съпротива на наркотика на истината.

— Не… не съм чувал за такъв шифър — неубедително измърмори той.

— Разбира се, че сте чували, генерале. Универсалният изключващ шифър на Съединените щати. Шифърът, който командва абсолютно всяка система за сигурност във въоръжените сили на САЩ. Вие сте контролирали въвеждането му в секретен американски военен проект — проект „Корморан“. Знаем за „Корморан“, генерале. Но не знаем шифъра, а той ни трябва. Кажете го.

Гант се смая.

Беше чувала слухове за Универсалния изключващ шифър. Той бе легендарен: цифров код, с който се управляваше всяка система за сигурност в американската армия.

Уайцман запремигва, борейки се с опиата.

— Той… не… съществува…

— Не, генерале — настоя високият. — Шифърът съществува и вие сте един от петимата американски военни, които го знаят. Може би трябва да увелича дозата.

Високият извади нова спринцовка и заби иглата й в голата ръка на Уайцман.

— Не… — простена генералът.

Серумът ЕА–617 нахлу в кръвта му.

И тогава илюминаторите на кабината избухнаха под града от куршуми на Найт.

Скофийлд скочи до Найт в пилотската кабина.

— Сега може ли да убивам? — извика Черния рицар.

— Моля?!

Найт посочи монитора на пулта, на който се виждаше вътрешността на самолета.

Скофийлд видя десетина големи дъсчени сандъка близо до стъпалата на кабината, един джип, върху чийто преден капак беше разпънат Уайцман, осем мъже в черни бойни униформи, двама в костюми и на пода до стената отляво на джипа, със завързани зад гърба ръце…

… Либи Гант.

— Прекалено много са, за да ги елиминираме с лично оръжие — каза той.

— Знам — отвърна Найт. — Затова го изваждаме от уравнението.