Матю Райли - Плашилото

Четиричленният му екипаж изобщо не подозираше, че в товарния отсек се возят двама пътници без билет — Шейн Скофийлд и Алоишъз Найт. Руфъс ги беше свалил под активирана стелт завеса в плитчините на пет километра от базата.

От своя страна, Руфъс, Майка и Книга II незабавно бяха продължили с „Черния гарван“ по пряк път за Лондон.

Скоро аеротанкерът се носеше през турското въздушно пространство успоредно с пристигащия от Афганистан Херкулес на КВВС.

Танкерът мина пред него и се издигна малко по-нависоко. После спусна маркуч от задния си край. Маркучът беше дълъг седемдесетина метра и завършваше с кръгла стоманена „котва“, която щеше да се закачи за другия самолет.

Управляван от оператор, лежащ по корем в стъклен отсек в задната част на аеротанкера, маркучът се насочи към хоризонталната тръба на резервоара на херкулеса.

Въздушният балет вървеше идеално.

Операторът спусна маркуча, вкара го в тръбата и горивото потече към херкулеса.

Докато ставаше всичко това, Найт започна да зарежда своя пистолет „Х & К“ със странни наглед деветмилиметрови патрони, обозначени с оранжеви пръстени.

— Газови патрони — поясни той. — Най-добрите приятели на момчетата от Делта. По-добри са от куршумите с кухи върхове. Влизат в целта и избухват.

— Избухват ли?

— Да, разкъсват човек на две. Искаш ли?

— Не, благодаря.

— Вземи за всеки случай — каза Найт и изсипа няколко оранжеви патрона в една кесия, закачена на ремъците на Скофийлд. — Ако размислиш.

Скофийлд кимна към якето на другия мъж, от което висяха странни устройства — акваланг, минигорелка, катераческо снаряжение. Разпозна сред тях дори съвсем малък чувал за трупове.

— Това чувал за трупове ли е?

— Да. Марков, тип три — потвърди Найт. — Съветски е. Досега никой не е произвеждал по-добър.

Скофийлд кимна. Марков, тип три беше химически чувал за трупове. Беше с двойно подсилени американски ципове и многопластови найлонови стени и в него спокойно можеше да се съхранява труп, инфектиран с най-страшни зарази: чума, химическо оръжие, дори свръхнажежени радиоактивни отпадъци. Руснаците бяха използвали много такива в Чернобил.

Най-много обаче го заинтригува катераческото снаряжение. Разбираше защо ловец на глави може да носи чувал за трупове, но това?

Най-голямо впечатление му направиха малките щипки, които катерачите забиваха в тесни цепнатини. Мощните пружини на щипките ги разтваряха, здраво ги закрепваха за цепнатините и катерачите можеха да прокарват през тях въжета, които издържаха тежестта им. Скофийлд се зачуди за какво може да ги използва един наемник.

— Въпрос — каза той. — За какво са ти щипките?

Найт небрежно сви рамене.

— За катерене по стени. По сгради.

— За нещо друго? — попита Скофийлд. „Например мъчения.“

Черния рицар издържа погледа му.

— Намират… и други приложения.

Когато зареждането почти приключи, Скофийлд и Найт скочиха.

— Ти вземи оператора — каза Найт и извади втори деветмилиметров пистолет. — Аз ще се заема с екипажа в кабината.

— Ясно — отвърна Скофийлд и бързо прибави: — Найт, прави на херкулеса каквото искаш, но гледай да не убиваш никого.

— Какво? Защо?

— Тези хора не са направили нищо.

Найт се намръщи.

— Уф, добре де…

— Благодаря.

И тръгнаха.

С петнайсетте заоблени илюминатора на кабината си товарният самолет С–130 осигуряваше на пилотите изключителна видимост и в момента двамата пилоти на британския херкулес виждаха птичия заден край на ВС–10 високо над себе си. Дългият маркуч се спускаше от него като опашка и влизаше в тръбата точно над кабината.

Стотици пъти бяха зареждали така. Щом двата самолета се свържеха, екипажът превключваше на автопилот и се съсредоточаваше върху датчиците, вместо да наблюдава смайващата гледка навън.

И навярно тъкмо затова двайсет и две минути след началото на зареждането двамата не забелязаха една облечена в черно фигура, която профуча по дължината на маркуча като каскадьор самоубиец и илюминаторите на кабината избухнаха под унищожителния огън.

Гледката наистина беше зрелищна.

Два исполински самолета, летящи в синхрон на височина шест хиляди метра, свързани с дълъг маркуч…

… и една човешка фигурка, спускаща се по маркуча с една ръка и стреляща с пистолет „Х & К“ с другата по кабината на херкулеса!

Двамата пилоти на херкулеса паднаха сред град от разбити стъкла.

В кабината нахлу вятър. Ала автопилотът задържа самолета под контрол.