Матю Райли - Плашилото

Без да губи нито миг, Зулуса извади изпод мантата си мачете и…

Полицията откри колата му след два часа, зарязана на паркинга на летището.

Дотогава обаче Зулуса седеше в първа класа на самолет на „Юнайтид Еърлайнс“, пътуващ за Париж. Бялата кутия за органи бе на седалката до него.

Отсъствието на Франк Никълсън от старческия дом се чувстваше. Той беше популярен човек, добродушен и отзивчив.

И ръководството го обичаше. Тъй като бе лекар, Никълсън беше спасил не един възрастен обитател на дома, припаднал на игрището за голф.

Странно обаче, за разлика от мнозина други, той никога не бе говорил за миналото си.

Когато го питаха, отговаряше, че е бил научен работник в Центъра за медицински проучвания и тилова част във Форт Детрик, където „просто правех медицински изследвания за въоръжените сили“. Преди година се бе уволнил.

И после бе настъпила вечерта, в която убиецът беше дошъл, за да му отреже главата.

Крепостта дьо Валоа

26 октомври

11:50 местно време (05:50 ИСВ САЩ)

Винаги бе обичал анархията.

Харесваше му идеята за нея, самата концепция: пълната и абсолютна загуба на контрол — общество без ред.

Особено обичаше начина, по който хората — обикновените хора, средните хора, нормалните хора — реагираха на това.

Когато се срутваха футболни стадиони, те се изпотъпкваха.

Когато имаше земетресения, плячкосваха.

По време на анархични епизоди по време на война — Нанкин, Ми Лай, Сталинград — изнасилваха и осакатяваха ближните си.

Телеконференцията с другите членове на Съвета щеше да започне след десет минути, което даваше на член №12 достатъчно време да се отдаде на страстта си към анархия.

Казваше се Джонатан Килиън.

По-точно Джонатан Джеймс Килиън III. На трийсет и седем години той бе най-младият член на Съвета.

Роден в разкош, Килиън беше високомерно същество, свикнало да получава всичко, каквото пожелае. Освен това имаше студен поглед, който можеше да накара и най-опърничавия му конкурент да се замисли. Това бе важна дарба, подсилвана от необикновена особеност на лицето му: едното око на Джонатан Килиън беше синьо, а другото — кафяво.

Той притежаваше трийсет и два милиарда долара и чрез лабиринтна мрежа от компании бе собственик на крепостта дьо Валоа.

Килиън никога не беше харесвал член №5.

Макар и безмерно богат благодарение на получената си в наследство тексаска петролна империя, №5 не блестеше с интелект и имаше склонност към внезапни избухвания. Петдесет и осем годишен, той продължаваше да е глезено мамино детенце. Освен това упорито опонираше на идеите на Килиън по време на заседанията на Съвета.

В момента обаче член №5 стоеше в просторен каменен зандан на най-долния етаж на крепостта дьо Валоа, дълбоко в каменния търбух на замъка, придружаван от четирима свои помощници.

Занданът се казваше Ямата на акулите.

Дълбок пет метра, с вертикални каменни стени, той беше идеално кръгъл и имаше диаметър петдесетина метра. Из него бяха пръснати високи каменни подиуми. Едно нещо в него бе ясно: щом човек попаднеше вътре, бягството бе невъзможно.

В средата на ямата имаше вертикална шахта с диаметър три метра, която стигаше до океана.

Започваше приливът и водата в шахтата бързо се покачваше, изливаше се в по-широката „яма“, изпълваше я, превръщаше пръснатите тук-там подиуми в каменни островчета — за огромен ужас на член №5 и неговите помощници.

Страхът им се усилваше от двата тъмни силуета, които можеха да се видят точно под повърхността — търпеливо кръжащи в очакване водата да се покачи, — силуети с гръбни перки и остри като куршуми глави.

Две големи тигрови акули.

Освен всичко това Ямата на акулите имаше още няколко особености, които си струва да отбележим.

Първо, балкон, разположен от южната страна. Знаеше се, че преди революцията френските аристократи провеждали гладиаторски боеве в занданите си, обикновено изправяйки селяните си едни срещу други или в по-сложните зандани като този в крепостта дьо Валоа — селяни срещу зверове.

Втората особеност на Ямата на акулите можеше да се открие в най-големия каменен подиум до северната стена. Върху него се издигаше ужасяващо устройство: петметрова гилотина.

Висока и страховита, гилотината беше поставена там от самия Джонатан Килиън. В основата й имаше груб дръвник с отвори за главата и ръцете. Скосеният нож на гилотината се вдигаше с манивела. Освобождаваше го обикновен лост.