Матю Райли - Плашилото

— Той казва, че мога да отида където пожелая. Само трябвало да ме пази.

— Тогава къде отиваш? — обади Книга II.

Скофийлд присви очи.

— При източника на този лов. В онзи френски замък.

— И какво ще направиш? Ще почукаш на вратата, така ли?

— Не. Ще си поискам наградата.

— Каква награда? — изненада се Майка. — Хм, не че те подстрекавам, обаче не ти ли трябва… глава… за да получиш наградата?

— Точно така — потвърди Скофийлд, като гледаше модифицираното навигационно устройство на Найт, миникомпютъра, изобразяващ напредването на Демона. — И знам точно откъде да я взема. И в същото време ще спася Гант.

Берлин, Германия

22 октомври, 23:00

Обичаше да чука момичетата изотзад, да тласка като пневматичен чук и да надава каубойски викове. И си падаше по дупета. Харесваше двайсетинагодишните със стегнати задничета.

Тя беше научила тези факти от берлинските проститутки, чиито услуги той често използваше.

Кариерата на Деймиън Полански бе виждала и по-добри дни.

Специалист по Източния блок по време на Студената война, сега той работеше в берлинското оперативно бюро на СРС и от ден на ден все повече старееше и губеше позициите си. Големите му успехи през осемдесетте години — бягството на Карманов, откриването на съветските архиви „Кобра“ — отдавна бяха забравени от разузнавателно управление, което не плащаше с любов за минали заслуги.

Старо куче в нов свят.

Тя с лекота привлече вниманието му. Не беше трудно. Имаше смайващ вид — дълги стройни крака, мускулести плещи, малки, идеално оформени гърди и страхотни евразийски очи.

Снежната царица, така й викаха някои.

Стоеше на бара срещу неговото сепаре. Изпусна чантичката си и се наведе да я вдигне, като му показа какво има под черния си минижуп от изкуствена кожа. Не носеше бикини.

След четирийсет и пет минути той я помпеше изотзад в една хотелска стая и викаше:

— Дий, маце! Дий!

След пет минути, когато вече бе изтощен, тя му преряза гърлото с къс самурайски меч.

После му отряза главата.

Бейрут, Ливан

23 октомври, 21:00

Свидетелите биха заявили, че това е един от най-професионалните удари, който са виждали в Бейрут — което означаваше много.

Видяха Юсеф Назар, висш командир от ХАМАС, известен с това, че е получил подготовка в Съветския съюз, да влиза в жилищния блок.

Точно в този момент два леки автомобила спряха пред входа и от тях наизскачаха осем командоси, които се втурнаха в сградата. Единият носеше бяла кутия с бял кръст отстрани.

Всички свидетелски показания бяха единодушни за едно: във вечерния мрак лазерните мерници на автоматите на войниците излъчвали призрачнозелена светлина.

После убийците внезапно изскочили навън и с писък на гуми изчезнали.

Тялото на Юсеф Назар било открито по-късно, проснато на пода в апартамента му. Главата липсвала.

Старчески дом за ветерани „Сидър Фолс“

Маями, Флорида

24 октомври, 07:00

Сестрата на регистратурата не можеше да знае, че той е убиец.

Когато го попита „Какво обичате?“, той учтиво отговори, че е от моргата и идва да прибере органите на починал обитател на „Сидър Фолс“.

Мъжът бе висок и слаб, с много тъмна кожа и високо чело. Неколцина свидетели биха го описали като „африканец“. Не знаеха, че в световната общност на ловците на глави го познават под съвсем друго име: Зулуса.

Облечен в бяла манта, той спокойно прекоси дома с бяла кутия за органи в ръка.

Бързо откри стаята и завари стареца, Франк Никълсън, да спи на леглото си.