Матю Райли - Плашилото

Въпреки че снимката беше размазана и нефокусирана, той позна фигурата й и късата й руса коса.

Гант.

Просната в безсъзнание в каросерията на пикапа.

Кръвта му се вледени.

Най-добрият ловец на глави на света бе отвлякъл Гант.

На Скофийлд повече от всичко на света му се искаше да тръгне след нея…

— Не. Точно това е целта на Демона, капитане — прочел мислите му, каза Найт. — Не правете нищо прибързано. Знаем къде е тя. И Ларкъм няма да я убие. Трябва му жива, за да примами вас .

— Защо сте толкова сигурен?

— Защото така щях да постъпя аз — спокойно отговори Найт.

Скофийлд мълчаливо срещна погледа му. Все едно гледаше в огледало — Скофийлд с неговите сребристи огледални очила, скриващи белезите му, Найт с неговите жълти очила, скриващи болните му очи.

Вниманието на капитана привлече татуировката на подлакътницата на Найт. Тя изобразяваше разгневен белоглав орел и думите: СПИ С ЕДНО ОТВОРЕНО око.

Скофийлд беше виждал този образ: на плакати, излезли скоро след 11 септември. На тях американският орел казваше: „Ей, терористи, спете с едно отворено око“.

Под орела на Найт имаше друг надпис: „БРАНДАЙС“. Скофийлд не знаеше какво означава това.

Той отново се обърна към другия мъж.

— Чувал съм за вас, господин Найт — каза капитанът. — Вашата вярност не е нещо, с което можете да се похвалите. Предали сте своята част в Судан. Защо да смятам, че няма да предадете и мен?

— Не вярвайте на всичко, което четете във вестниците или в държавния архив на Съединените щати — отвърна Черния рицар.

— Това значи ли, че няма да ме убиете?

— Ако исках да ви убия, капитане, вече щяхте да сте с куршум в мозъка. Не. Моята задача е да не позволя да ви убият.

— Да не позволите да ме убият ли?

— Вижте, капитане, не го правя, защото ви харесвам или защото смятам, че сте специален по какъвто и да е начин. За това ми плащат, при това добре. Наградата за главата ви е осемнайсет милиона и шестстотин хиляди долара. Уверявам ви, плащат ми доста повече от това, за да се грижа да не ви убият.

— Добре тогава — каза Скофийлд. — Кой ви плаща, за да ме пазите?

— Не мога да ви кажа.

— Можете, разбира се.

— Няма да ви кажа. — Найт дори не мигна.

— Но вашият работодател…

— … не подлежи на обсъждане — прекъсна го Черния рицар.

Скофийлд избра друга тактика.

— Добре тогава, каква е причината за всичко това? Какво ви е известно за този лов на хора?

Найт сви рамене и се извърна.

Вместо него отговори Руфъс.

— Причините за лова на хора са всевъзможни, капитан Скофийлд. Залавяне и ликвидиране на шпионин, избягал с важна тайна. Залавяне и връщане на похитител, получил своя откуп — слушайте какво ви казвам, и дяволът не е толкова свиреп, колкото богаташа, искащ възмездие. Някои богати копелета предпочитат да ни платят два милиона долара, за да заловят изнасилвач, който им е взел един милион. Рядко обаче се случва списък на обща стойност десет милиона долара, камо ли почти двайсет милиона долара на глава .

— А какво знаете за този лов? — попита Скофийлд.

— Организаторът не е известен, нито причината за самия лов, но оценителят, един банкер от АЖМ-Суис, казва се Делакроа, има опит в такива неща — отвърна Руфъс. — А щом оценителят е редовен, повечето ловци на глави не се интересуват от причината за лова.

Той се обърна към Найт.

Черния рицар само наклони глава.

— Голям лов. Петнайсет жертви. Всички трябва да бъдат мъртви до дванайсет часа на обяд, нюйоркско време. Осемнайсет милиона и шестстотин хиляди долара на глава. Това прави общо двеста и осемдесет милиона долара. Каквато и да е, причината за организирането на този лов струва над четвърт милиард долара.

— Казвате, че всички трябва да сме мъртви до дванайсет на обяд, нюйоркско време, така ли? — попита Скофийлд. За пръв път чуваше за времевите рамки на лова. Погледна си часовника.

В Афганистан беше 13:40. Това правеше 03:40 в Ню Йорк. Малко повече от осем часа.

Капитанът замислено замълча.

После рязко вдигна очи.

— След като ме открихте, господин Найт, какво предполагат инструкциите ви?

Черния рицар бавно кимна, впечатлен от зададения въпрос.

— Инструкциите ми са съвсем ясни. Отсега нататък трябва да ви защитавам.

— Но не са ви казали да ме държите в плен, нали?

— Не… — потвърди Найт. — Не са. Имам инструкции да ви оставя пълна свобода на действие — да ходите, където пожелаете, — но под моя закрила.

И с това Скофийлд разгада част от загадката.