„Е, всичко е ясно. Пишете решението: да се възстанови с прекъсване на стажа.“
Сякаш нещо ме жегна: „с прекъсване на стажа“. Помислих си — ако сега не възразя срещу това решение, после всички ще ми казват: „Ами че защо сте мълчали, когато са разглеждали вашия случай? Нали именно заради това ви викат да присъствувате лично, за да можете овреме да възразите, да кажете…“ Вдигам ръка.
„Е, какво има?“ — безизразно, грубо.
Казвам:
„Не съм съгласен с решението. Ами че където и да започна работа, ще искат да обяснявам причината за това прекъсване.“
„Я колко си бърз — казва ми първият секретар на обкома. — Толкова си наперен, защото имаш материална база — колко получаваш за прослужени години?“
Прав е, но го прекъсвам и казвам: „Моля за пълна реабилитация без прекъсване на стажа.“
Изведнъж секретарят на обкома ми крясва:
„Защо напираш толкова? Защо се палиш? Ами че ти целият си оцапан с кръв!“
Причерня ми.
„Ами вие — питам го, — вие не сте ли?“
Секретарят на областния комитет казва:
„Нас ни е нямало тук.“
„Ами там — викам му, — където сте били през тридесет и седма година, там не сте ли били изцапани с кръв?“
Първият секретар ми вика:
„Стига си дрънкал. Можем да гласуваме отново. Излез навън.“
Излязох в коридора и ми съобщиха решението: „Да му бъде отказана реабилитация.“
Половин година непрекъснато пътувах до Москва. Отмениха решението. Но приеха само онази, първоначалната формулировка: „Да се възстанови с прекъсване на стажа“.
Човекът, който докладва случая ми в Комисията за партиен контрол, рече, че не е трябвало да се джафкам с областния комитет.
Непрекъснато търча, водя дела, пътувам до Москва и се боря. Пий!
— Не пия.
— Това не е ром, а коняк. Коняк с пет звезди. За теб.
— Махни шишето.
— Наистина — ще го махна, ще го прибера, ще си го взема. Не се засягай.
— Не се засягам.
Мина година и получих от антикваря последното писмо: „Докато отсъствувах от Ленинград, скоропостижно си отиде жена ми. Върнах се половин година след това, видях гроба й, кръста и една любителска снимка — тя в ковчега. Не ме кори за моята слабост, аз съм здравомислещ човек, но не мога да направя нищо — живея като насън, загубих интерес към живота.
Знам, това ще мине — но трябва време. Какво видя тя в този свой живот? Ходене по затворите за справки и колети. Обществено презрение, пътуване до Магадан, при мен, живот в мизерия, а сега — финал. Извинявай, друг път ще ти пиша по-подробно. Да, здрав съм, но здраво ли е обществото, в което живея?
Привет.“
© Варлам Шаламов
© 1994 Александър Талаков, превод от руски
Варлам Шаламов
Букинист,
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010
Издание:
Варлам Шаламов. Колимски разкази
Първо издание
Съставителство: Александър Талаков
Превод: Александър Талаков
Редактор: Иван Дойчинов
Технически редактор: Любица Златарева
Коректор: Красимира Петрова
ISBN 954-411-015-I (том I)
ISBN 954-411-016-X (том II)
Издателство „Факел“, София, 1994
Варлам Шаламов. Колымские рассказы, Изд. „Молодая гвардия“, М. 1989
Варлам Шаламов. Левый берег, Изд. „Современник“, М. 1989
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16717]
Последна редакция: 2010-07-13 16:30:00
Известният немски писател е посетил СССР и е написал след посещението си книгата „Москва — 1937“ — Б.пр.
Мюсюлмански свещен храм в Мека. — Б.пр.
Константин Леонтиев (1831–1891) — руски писател и философ. Б.пр.
Става дума за контрареволюционния преврат във Франция, извършен на 9 термидор от II година на републиката (27 юли 1794 г.), с който е свалена якобинската диктатура и е сложен край на буржоазната революция. — Б.пр.