Уилям Грифин - По заповед на президента

— Мисля, ти каза, че не се е върнал от Виетнам?

— Да, така е. Сега полковник Лустръс се опитва да открие какво е семейството на момчето. Имам адрес и след закуска аз ще започна да търся.

— Сега има изобретение, което се казва телефон — каза генерал Стивънс. — Фреди трябва само да ми се обади. И ще накарам някой да свърши това вместо вас.

— Генерал Таусън „предложи“ на полковник Лустръс да ме изпрати там — каза Нейлър.

— Боб Таусън е казал да изпратят теб? — запита генерал Стивънс. — Сигурно пропускам нещо, Алън. Защо е всичкото това суетене? Срамувам се да го кажа, но много американски войници изоставят германски момичета. Хиляди момичета биват изоставени.

— Сър, предполагам, че съм пропуснал факта, че бащата е спечелил Медал за храброст.

— Да, май пропусна — каза Стивънс. — А това придава различен нюанс на нещата, нали?

— А полковник Лустръс и дядото на момчето, който загина на магистралата преди няколко месеца, бяха добри приятели.

— И каква е загрижеността на Фреди? Лична или официална?

— Мисля, сър, че е разтревожен, не, знам, че е така, че семейството на бащата няма да се зарадва да научи за незаконното дете, родено в Германия преди дванайсет години. А полковник Лустръс иска да предпази момчето и майката от неприятни новини и преживявания.

— И Боб Таусън е загрижен за заглавията, които е възможно да се появят във вестниците?

— Да, сър, сигурен съм, че това също е вярно.

— Е, не можем да обвиняваме майката, че иска детето да е нахранено и да получи подходящи грижи — каза Стивънс. — А, от друга страна, не можем да обвиним семейството, ако изпитва подозрения дали техният загинал син е бащата на детето.

— Да, сър, това също е вярно.

Нейлър се обърна към печката и сложи бекона в тигана. На вратата на кухнята се почука, тя се отвори и влезе добре избръснат сержант.

— Добро утро, сър — каза той.

— Обърни внимание на онова, което прави майорът, Уоли — каза генерал Стивънс. — Някой ден, ако възникне спешност, може да те накарам отново да ми приготвиш закуска.

— Да, сър — каза сержантът с усмивка.

— Майор Нейлър, сержант Уоли Уолъс — каза Стивънс. — Как сте, сержанте?

— Как сте, сър?

— Закусвал ли си, Уоли? — запита генерал Стивънс.

— Да, сър. Благодаря ви.

— Онова, което ще чуеш, Уоли, трябва да си остане между нас, о’кей?

— Да, сър, разбира се.

— Каза, че имаш име, Алън? — запита генерал Стивънс.

— Да, сър. Следващите по роднинска линия са родителите на пилота, мистър и мисис Хуан Фернандо Кастило.

— Повтори, моля?

— Името на следващите по линия роднини е Кастило, мистър и мисис Хуан Фернандо.

— Става все по-добре и по-добре. Или по-зле и по-зле. Вече се страхувам от следващия интересен факт, който може да излезе от устата ти — каза генерал Стивънс.

— Сър?

— Уоли, донеси телефонния указател на мисис Стивънс. Розовия. На бюрото в кабинета е.

— Да, сър — каза сержант Уоли.

— Познавате ли тези хора, сър? — запита Нейлър.

— А бащата на детето е Джордж Алехандро Кастило, прав ли съм?

— Да, сър.

— Да, Алън, познавам ги — каза генерал Стивънс. — Тяхна е по-голямата част от Сан Антонио. Плюс големи парчета земя извън града. Плюс огромно ранчо близо до Мидланд. И наистина не мисля, че дон Фернандо…

— Хуан Фернандо, сър — поправи го Нейлър.

— Виждам, че Фреди вече те е развалил, Алън. И ти си готов да поправяш висшестоящите си, когато мислиш, че грешат. В културата, от която семейство Кастило са част, думата „дон“ се използва в знак на уважение — точно така, както англичаните казват „сър Джон“. Разбра ли?

— Да, сър. Съжалявам.

Сержант Уолъс се върна с розовия телефонен указател. Генерал Стивънс седна до масата и го прегледа. После вдигна ръка. Сержант Уолъс вдигна слушалката на телефона и я постави в ръката му. Генерал Стивънс набра номера.

— Добро утро — каза той. — Тук е генерал Стивънс от Форт Сам. Извинявам се, че се обаждам толкова късно. Възможно ли е да говоря с дон Фернандо? Въпросът е важен.

Отговориха му нещо, после генерал Стивънс продължи:

— Може би доня Алисия ще може да говори с мен? Наистина е важно.

Последва друг отговор и после генерал Стивънс отново продължи:

— Много ви благодаря, но няма да оставя съобщение. Ще се обадя отново. Благодаря.

Той прекъсна връзката с пръст, като задържа слушалката до ухото си. Сержант Уолъс я взе от него и я постави върху вилката.

— Дон Фернандо е „извън града“ — каза Стивънс. — Това може да означава, че е в ранчото, а може да означава още, че е в Далас, Ню Йорк или Тимбукту. Доня Алисия е в Аламо, обича да стига там рано.