Сюзън Джонсън - Блейз

Ядосана на себе си, на него и на уличницата, която го целуваше, усетила зараждащото се желание да си отмъсти, тя чувстваше, че в съзнанието й цари пълен безпорядък. Блейз пое дълбоко въздух, за да проясни мислите си и да притъпи омразата, и реши най-напред да потърси дърветата. Една самотна нощ би й дала възможността да реши какво точно да прави, имайки предвид Джон Хейзард Блек и неговата отвратителна склонност към жените от всякакъв тип.

Тя не бе направила повече от пет крачки по посока на огньовете, когато един млад, пищно облечен воин, с блестяща на лунната светлина коса, застана пред нея. Той се усмихна и протегна ръка напред в знак на приятелство. Блейз не разбра думата, съпровождаща жеста, но посланието му беше красноречиво. Тя отвърна на усмивката му и той си помисли, че Хейзард е глупак задето я е изпуснал от погледа си. Той заговори нежно на абсарокски, казвайки й, че е красива.

Блейз поклати глава, че не е разбрала, но когато той отново вдигна ръка, през човъркащото я раздразнение й мина една мисъл. Защо да не потанцува с този млад и красив воин? Щом Хейзард, който се правеше на вода ненапита, можеше да танцува с красиви млади жени и да ги целува, защо тя да не може да целува привлекателни млади мъже? В края на краищата, нали точно това бе идеята на танца, който продължаваше долу край реката? Всички се забавляваха. Защо да си разваля приятната вечер с ненужен яд и завист? Тя просто щеше да последва неговия пример и да се включи в групата от любовчии, които се забавляваха под небесните звезди.

Блейз постави пръстите си в ръката, протегната към нея, и отвърна на усмивката.

— Танц — каза тя, имитирайки пантонимично движенията. Възбудата на Орлов дух се засили и той я придърпа към себе си.

— Не — леко натърти Блейз и се отдръпна малко назад. — Танц… долу до реката. Танц. — И тя направи едно леко плъзгащо движение.

— А — отвърна Орлов дух с усмивка. — Дисек — и повтори грациозно движението на Блейз.

— Да, да… танц — съгласи се Блейз, подтиквана от яда си към Хейзард. — Да отидем при реката и да потанцуваме. — Тя посочи към огньовете.

— Ху кауе — каза той и Блейз разпозна думата „идвам“. Пръстите му галеха нейните по-охотно и когато той я подръпна леко, тя го последва. Докато вървяха през лагера, Блейз му хвърляше коси погледи. Той беше по-млад от Хейзард, но движеше стройното си тяло с увереността на доказан воин. Косата му беше дълга, доста по-дълга от тази на Хейзард, и когато той се обърна, за да й се усмихне, тя прецени, че воините на абсароките заслужават репутацията си на съвършени мъже. Той беше изумително красив.

Те минаха заедно по няколко безлюдни пътеки между типитата. Само някое случайно куче отбелязваше от време на време лениво присъствието им. Орлов дух се обръщаше често към нея, за да й се усмихне, а Блейз му отвръщаше в този безмълвен приятелски диалог. Тя се наслаждаваше на възможността да си го върне на Хейзард, като на свой ред пофлиртува, а този прекрасен млад мъж беше приятен, добронамерен и много предразполагащ.

Едва след като изминаха по-голямо разстояние, Блейз забеляза, че не се движат по посока на огнените отражения в нощното небе. Тя спря рязко, а Орлов дух я стисна по-силно.

— Танците са натам — каза Блейз, посочвайки със свободната си ръка.

Той явно не я разбираше.

— Ху кауе, биа — отвърна тихо той и отново тръгна, като дръпна Блейз след себе си.

Коремът й се присви нервно, защото този път тя разбра цялата фраза: „Ела, сладурче“. Защо я наричаше сладурче? Дали това беше някакво общоприето обръщение, или съдържаше нещо по лично? Изведнъж тя се почувства съвсем сама в безлюдния лагер. И несигурна. Може би тази приятелска разходка и учтивите усмивки не бяха чак толкова невинни, колкото изглеждаха.

„По дяволите, помисли си раздразнено тя, няма да се оставя да ме отведат в неправилната посока най-безропотно“.

— Спри! — заповяда тя най-безцеремонно и предприе действия, съответстващи на думите й. Със същия успех можеше да се опита да спре някоя природна стихия. Орлов дух дори не намали крачката си, само ръката му я стисна по-здраво и той я изтегли след себе си.

— Чакай малко, по дяволите! — извика тя и го перна със свито юмруче. Все едно че удари стена.

Тогава той спря, погледна към нея и каза:

— Де-йеа-кс-уах-соу-уиих-ма — няма да те нараня. Бе-ле-ше-чила-лема — ти ще ме харесаш. — Той беше ужасно уверен в себе си и всички жени, на които бе доставил удоволствие, щяха да застанат зад тази увереност. Орлов дух се протегна и прокара пръст по грациозната линия на стройното й вратле. Когато тя отблъсна рязко ръката му, той се изсмя и прошепна нещо толкова тихо, че от думите му се дочу само прегракнало мърморене, но посланието в очите му беше абсолютно ясно.