Сюзън Джонсън - Блейз

— Кое е това момиче? — тросна се Блейз, а очите й зашариха наоколо, търсейки нервния поглед на Изправен вълк.

— Ние не говорим за мъртвите — заусуква го той.

— Направи едно изключение — каза сърдито Блейз. Тонът й не позволяваше никакви противоречия.

Изправен вълк въздъхна.

— Това е по-малката сестра на Гарваново крило.

— А коя е Гарваново крило? — намусено запита тя. — Някоя от бившите му приятелки?

— Първата жена на Хейзард.

Горещи сълзи изпълниха очите на Блейз, сълзи на смущение, ярост и унижение. Тя усети как гърлото й се свива под напора на риданията, които се опитваше да възпре. Преди да е успяла да се издаде пред всички тези любопитни погледи, тя се измъкна в мрака около мястото за танци. Изправен вълк я хвана, но тя му се изплъзна между две жени и се изгуби в тъмнината. Той не можеше да извика името й, не искаше да предизвиква сцена. Промъквайки се между жените, Изправен вълк се спусна в мрака между два вигвама, а в ушите му отекваха думите на Хейзард: „Дръж Орлов дух под око“. Преди да отмести още две жени, той погледна към мястото, където Орлов дух бе стоял през цялата вечер. То беше празно.

Хейзард успя да се измъкне от Синьо цвете. Бе имал намерение да се отърве само с една платонична целувка, която да задоволи стариците. Нищо повече. Синьо цвете, за съжаление, бе имала други планове. Тя беше възбудена, колкото една жена би могла да бъде. Той се огледа, освободи се с учтива усмивка и навлезе в тълпата. Облекчен, Хейзард въздъхна и автоматично се огледа за Блейз. И когато видя Изправен вълк да си пробива път през кръга на танцьорите, пулсът му заби лудо.

— Изгубих я. — Думите му бяха резки, директни и тревожни.

— Как? — попита Хейзард, макар вече да знаеше отговора.

— Тя избяга толкова бързо, че не успях да я спра. Тая дълга целувка… отбеляза уклончиво той.

— Пустата му мръсница, не можах да се откопча. Идеята беше твоя, не моя. Къде е Орлов дух? — попита той остро и още със следващия въпрос на момичето бе простено, а целувката забравена.

— Няма го.

— По дяволите, знаех си, че така ще стане.

— Той те предизвиква от доста време.

— Знам.

— Така често отсъстваше през последните няколко години.

— Аха. — Хейзард го слушаше само наполовина, защото стремежите на Орлов дух към титлата на вожда му бяха пределно ясни. Предизвикателствата никога не го бяха плашили. Досега. Хейзард не искаше Блейз да става изкупителна жертва в борбите за власт, а осъзнаваше също, че и тя самата би могла да бъде причина за отвличането. Всеки мъж на света би я пожелал.

— Мислиш ли, че ще успее да стигне сама обратно до твоя вигвам? — попита Изправен вълк.

— Не и през нощта. Нещата тук са прекалено еднакви за нея. Предлагам да проверим първо вигвама на Орлов дух.

— Толкова ли си сигурен? Него го няма, нали?

— Може да се е присъединил към танцуващите — предположи Изправен вълк с надежда.

— Залагам моя дорест кон срещу твоя тъмнокафяв, че не го е направил. — Троснатият глас на Хейзард звучеше толкова убедено, колкото този на Изправен вълк несигурно. Той вече беше пробягал десетина метра и набираше скорост, когато Изправен вълк извика:

— Само ако съм сигурен, че ще спечеля. — И хукна след него.

Блейз разбра, че се е изгубила почти веднага. Тя бе изтичала в мрака без някаква определена мисъл в главата си, водена единствено от необходимостта да избяга от безочливото представление на Хейзард и оная жена. След като бе тичала сляпо между редовете от вигвами, тя спря задъхана и се огледа наоколо. Само ред след ред от празни типита. Техните обитатели до един участваха в танците и във веселбата край реката.

Как щеше да намери пътя към вигвама на Хейзард? Не че това беше от особено значение, сприхаво реши тя.

Той най-вероятно щеше да е доста зает през следващите няколко часа с малката хубавица, която щеше за малко да глътне пред стотиците любопитни зяпачи. Ако тя не се върнеше тази вечер, това щеше да му свърши чудесна работа. Почуди се за миг, докато се опитваше да се ориентира, дали ще може да намери близо до реката някоя клонеста върба, от която би станало не лошо легло.

Повърхността на низината беше почти равна и затова й беше трудно да прецени в коя точно посока да тръгне, но отблясъците на огньовете при мястото за танците й сочеха най-общо посоката към реката. Тя се обърна по посока на огнените отражения в небето, с намерението да заобиколи танцуващите и да намери евентуално върбите. Докато Хейзард беше неин водач, тя не бе обръщала особено внимание на посоките, пък и той я носеше навсякъде. Тези спомени само разгоряха отново жаравата на яда й. Проклета да е развратната му душица, явно всички историйки от Вирджиния Сити бяха верни. Не бе отказал на жена нито веднъж в живота си. А тя, както изглеждаше, имаше толкова малко мозък в главата си, колкото и останалите, беше също толкова незащитена спрямо размекващите му нежности и опита му в играта на чувства, колкото и всяка друга.