Сюзън Джонсън - Блейз

— За жена ли? — повтори тя. — Скъпо ще си платиш за това, миличьк.

— Колко — попита той с невинна приветливост — ще ми струва? — Хейзард постави ръцете си под главата и я погледна с хищна усмивка.

— Облогът беше такъв, че който спечели, получава теб. Аз спечелих. Сега си мой.

— Че това било ли е някога под съмнение? — каза той със задоволство.

— Ще трябва да правиш всичко, което поискам — обясни жизнерадостно тя.

— Удоволствието е изцяло мое, мадам — промърмори той, докато погледът му се разхождаше бавно по тялото й, а възбудата му нарастваше.

— За начало, ела и ме целуни — заповяда тя. Хейзард се изправи леко, опря се на лакът и го направи.

— Не беше зле — отбеляза замислено тя миг по-късно, сякаш преценяваше целувката по някакъв свой справочник по съвършенство. Устните й се разтегнаха в лека усмивка и тя изкомандва: — Направи го пак.

Той отново я целуна продължително, но този път почти целомъдрено. Все още не беше я докосвал с ръце.

— Дали с практикуване бихме могли да постигнем подобрение? — поинтересува се безгрижно тя.

— Можем само да се надяваме, мадам — лукаво отвърна Хейзард. — Ако, разбира се, мадам благоволи да помогне.

— Дори и да реша да не ти помагам — каза меко тя, — трябва да правиш каквото ти кажа. Всичко. — Дяволитата й усмивка запали златисти искрици в очите й.

— Колко мило — каза той. — Никога преди не съм го правил.

— Ти си моя собственост, Хейзард.

Очите му се разшириха одобрително.

— А ще имам ли и аз свой ред в тази очарователна игра? — попита той.

— Не, скъпи, това е право само на победителя. Сега стани.

Той стана.

— Отиди до онова дърво.

Миг по-късно, облегнат на ствола, той я погледна въпросително.

— Докосни се — каза тя.

— Трябва ли?

— Трябва — настоя натъртено тя. — Ти си моя собственост.

Той сви леко рамене, усмихна се и го направи. Сключи палеца и пръстите си и с леко движение плъзна силната си ръка към своята възбуда. Блейз гледаше неговия красив, избуял символ на пола и усещаше как по гърба й преминават горещи тръпки. След това той се изпъна, прокара ръка през влажната си коса и го огъна назад, съзнавайки, че е наблюдаван, подобно на гладиатор или красив дворцов страж, който е бил забелязан и оценен заради своята надареност.

— Харесва ли ти? — попита той, прокарвайки грациозно ръка по цялата му дължина.

— Мисля, че сега аз искам да го докосна — каза Блейз гърлено и задъхано. — Ела тук. — Той тръгна към нея като голяма черна пума, с ясно очертани мускули по стройното му тяло. Застана наблизо в очакване, включвайки се в нейната игра с познатия изкусителски чар. Но когато устните й се сключиха около него, а топлото й езиче се задвижи внимателно, самообладанието му се пропука и той потрепна леко.

Поглеждайки след миг нагоре, тя попита меко:

— Да те целуна ли отново? Ще се хареса ли това на моя васал?

Тъмните очи на Хейзард бяха с натежали клепачи, когато той погледна надолу към нея.

— Това удоволствие ми допада не по-малко от дишането, мадам — прошепна той и прокара отново пръсти през косата си, за да я отметне назад. Не след дълго страстта на Блейз се изравни по сила с разтърсващото желание у Хейзард и тя усети как пареща като пламък тръпка се понася към самия център на нейната същност. Тя се отдръпна и повдигна натежалия си поглед.

— Мисля, че бих искала да те усетя в мен — каза тя бавно, с поруменяло от огъня, който я бе обзел, лице.

— Мислех си, че бихте могли да го поискате — каза Хейзард, докато сърцето му подскачаше бясно в гърдите. — Ще пожелаете ли да се изправите, мадам, или ще го направим там… където сте?

— Тук — прошепна тя с полупритворени очи, опряна назад на ръце.

Хейзард коленичи пред нея и нежно разтвори краката й.

— Много сте мила със своя прислужник, мадам — каза той тихо, плъзгайки топлите си ръце по нейните стройни крака. Смуглите му длани се открояваха на фона на бледата й плът.

— Размислих — заяви тя, когато пръстите му докоснаха бедрата й, въпреки че дишането й се бе ускорило. — Вече не желая това.

— Бостънска принцесо — каза Хейзард много бавно, сякаш осмисляше значението на всяка дума, — ще трябва да се оправяте с бунт на робите, ако не размислите.

Блейз повдигна леко едното си рамо.

— Е, тогава може би мъничко — съгласи се великодушно тя, сякаш правеше услуга.

Хейзард присви очи.

— Толкова… малко ли, мадам? — попита внимателно той, движейки се напред, за да докосне центъра на нейното удоволствие.