Сюзън Джонсън - Блейз

— Чакай — каза Хейзард и поведе мустангите през мрачния див гъсталак, а след това се върна за Блейз.

Пътечката се спускаше рязко надолу и потъваше след около двадесет стъпки в пищната растителност, където тишината беше истинска благодатна. Слънчевата светлина си проправяше път на златни снопове през разстлалото се над главите им зелено покривало. Те се промъкваха тихо през смълчаната, диво избуяла растителност, а разцъфналите горски цветя и зеленовърхият бъз изпълваха ноздрите им с прекрасен аромат. Хванал я за ръка, Хейзард с усмивка преведе Блейз през това странно място, след това отмести встрани един отрупан сливов клон й я подкани да мине пред него.

Блейз се оказа на една малка зелена поляна, окичена с лютичета и храсти от диви рози. Тя представляваше долчинка, с изглед на юг, оградена от огромни, извисяващи се букове и тополи — един разкошен малък рай. Две черешови дървета оформяха входа към широко, чисто езеро, което стигаше в източна посока до грубата, покрита с мъх плоча на една скала. Горски птици се надпяваха над главите им. Всичко бе красиво и неповторимо като скъпоценен камък.

— Искаш ли да поплуваш? — попита Хейзард. — Аз ще се измия, освен ако видът на кръвта те възбужда. — Покритото му с капчици пот бронзово тяло, прикрито единствено от препаска, бе изцапано с бизонска кръв.

— Ние, младите момичета от Бостън, също сме били научени — отвърна шеговито Блейз, а очите й проблеснаха, — че трябва да помолим мъжа първо да измие от тялото си кръвта от дрането на някое животно, преди да се любим с него. Това е правило номер две.

— Кое е тогава правило номер едно — провлачи саркастично той — в този ваш етикет?

— Свалете си първо роклята, в случай че вашият партньор не е изпълнил правило номер две — отвърна сладко тя с весела усмивка.

— И ти придържаш ли се към тоя впечатляващ правилник? — промърмори нежно той, приближавайки се към нея.

— Разбира се — натърти пресилено скромно тя, съблече роклята и я пусна в краката си.

Тъмните очи на Хейзард се бяха разгорели. Блейз се изправи леко възбудена, а прекрасните й гърди се бяха вирнали нагоре като дар, който очаква да бъде докоснат.

— Ела тук — прошепна той.

— В никакъв случай не бих нарушила правилата, сър — отвърна комично тя с дяволита гримаса. — Смятам да поплувам. — Тя се обърна и побягна към езерото. Доставяше й удоволствие да дразни Хейзард. Той се впускаше в любовната игра без никакво напрежение, като в забавление, привикнал да доставя удоволствие на жените.

Тя беше вече във водата, когато се обърна и му извика:

— Ще се състезавам с теб до другия бряг. Победителят печели…

Хейзард освобождаваше ловко връзките на препаската си, докато тя вече се гмуркаше.

— Какво печели победителят? — извика той на преплувалата вече няколко метра Блейз.

— Теб! — извика му тя в отговор, загребвайки спокойно във водата, напомняща му за езерните феи.

— Ами ако аз спечеля? — попита той, докато събуваше мокасините си.

Усмивката бе ясно различима, независимо от разстоянието.

— Няма да спечелиш! — извика тя, плъзна се под повърхността с грациозно движение и се скри от погледа му. Когато след няколко секунди се показа задъхана отново над водата, тя вече имаше половин езеро преднина пред Хейзард, който се носеше по повърхността с мощните движения на роден атлет. Тя плуваше превъзходно, както забеляза той, и въпреки че Хейзард непрекъснато скъсяваше разстоянието между тях, разликата в уменията им не беше огромна. Тя пореше водата като копринена връв и едва когато наближиха другия бряг, той се изравни с нея.

— Ще загубиш — каза Хейзард, отмятайки косата от лицето си.

Тя не отговори, а само се усмихна и после рязко се гмурна, напредвайки към брега със силно загребване на краката, което остави зад нея следа от пенести мехурчета. Той се изви и също се гмурна и загребвайки мощно с крака, пристигна няколко учтиво поднесени секунди след Блейз, за да се отпусне по гръб до нея върху мъхестия бряг.

— Ти загуби — обяви възторжено тя, поемайки си дъх. Бе легнала по корем, с лице обърнато към него и той си помисли, че брадичката й, заровена в мъха, е досущ като коприна, опряна до кадифе.

— Ти си страшно добра, бостънче — отбеляза той усмихнат, дишайки накъсано. — За жена. — Думите му, произнесени с усмивка, бяха пропити с весела закачливост.

Блейз седна рязко, слънчевите лъчи се плъзгаха по тялото й като течно злато, а гърдите й трепнаха от изненадващото движение. Хейзард почувства как възбудата му започва да нараства и да се притиска към студената скала.