Сюзън Джонсън - Блейз

През този ден Хейзард я придържаше, докато се изкачваха все по-високо в планините. Само мъж с неговите мускули и физическа мощ би издържал на нещо подобно. Те спряха при едно поточе, на границата на земите на група скаути, които той нарече „вълците“, за да починат и да се измият. Хейзард облече своя костюм, украсен с всички знаци на властта му като вожд — вълчите опашки по върховете на всяка от украсените с мъниста мокасини, свидетелство за военните му победи, перата от опашката на сокол и от крилата на орел, закрепени зад едното ухо — неговият дух-лечител и закрилник, проблясващи в цветовете на дъгата сини и зелени миди, донесени отвъд планините, от бреговете на Пасифика, където живееше племето на салишите, закрепени за месестата част на ушите му, които неговата майка бе пробила с нагорещено шило на втория ден от раждането му 15 15 Около два дена след раждането на детето майката пробивала ушите му с нагорещено шило и слагала намазнени пръчици в дупките. Когато ушите заздравеели, им слагали обици. Церемонията по пробиване на уши не е обичай на абсароките. — Б.авт. , реснисти гамаши, накичени с хермелинови опашки, които свидетелстваха, че той е бил водач на набег, донесъл голяма плячка. Украсената с мъниста риза 16 16 Воините на враните рискували живота си, за да направят определени подвизи по време на нападение. Най-ценено, било да улучиш враг с пушка, лък или стрела; следвало да отвлечеш вражи кон, завързан за вигвама; после пленяване на оръжие в битка и накрая прегазване на враг. Този, който извършел и четирите подвига, можел да украси ризата си от еленова кожа с четири ленти от мъниста или игли на таралеж, като по една имало от рамото до китката на всяка ръка и по една през рамото — от гърдите до гърба. — Б.авт. , разкриваща голяма част от силните му гърди, на които се виждаше огърлица от мечи зъби.

Пета също бе украсена с пищна юзда и нагръдник, купен от шшушоните, които пък се бяха сдобили с испанска сбруя, идваща от югозападните племена. Излъсканият медальон блестеше, украсен с полюшващи се пера и връвчици с мъниста. Завързаното на възел въже, провесено от врата на Пета, говореше, че тя някога е принадлежала на враговете. Броя на завладените от господаря й вражески коне можеше да се определи по чертите, изрисувани с бяла глина под очите и по хълбоците й. Хейзард бе използвал скромно символичното число три, което му носеше късмет, но всяка черта представяше много повече от един кон.

Когато привърши с обличането си, той прибави към дрехите на Блейз тежка сребърна огърлица, която подхождаше на бледокафявата рокля от кожа на сърна, украсена изкусно със сребристи и небесносини мъниста. След това той прихвана косата й и внимателно я разреса с гребен от опашка на бодливо свинче, често срещан при северозападните прерийни племена. Движенията му бяха нежни и умели, а нейната коса блестеше като сатен под лъчите на следобедното слънце. Когато постигна задоволителен ефект, Хейзард я покачи върху Пета и се метна зад нея. Прихванал внимателно Блейз в скута си, той смушка кобилата с колене. Леките пера зад лявото му ухо се полюшнаха от лекия ветрец.

Вълците ги забелязаха първи и нададоха приветствените си викове. Хейзард се усмихна — още един познат от детството звук.

Двама скаути, нетърпеливи в младостта си, изскочиха в галоп и препуснаха по откритата ливада към тях, спирайки мустангите си само на няколко метра от Хейзард и Блейз.

— Добре дошъл, Дит-чилияш — извикаха те и хубавите им млади лица се озариха от усмивките им. — Бояхме се, че няма да дойдеш!

Блейз успя да разпознае името на Хейзард в потока От абсарокски думи.

— Твърде много ми липсвахте, хлапета, за да не дойда — отвърна усмихнат Хейзард на нетърпеливите момчета, яхнали своите лудуващи мустанги. Забелязал скришните им погледи, отправени към Блейз, той махна грациозно към нея и каза:

— Буах, Блейз Брадок.

И Блейз им се усмихна, разбрала, че я представят.

Все още прекалено млади, за да са наясно с някои подробности от етикета, те останаха зяпнали за миг, след като Хейзард бе казал „буа“. Той ги насърчи, говорейки бързо, и те двамата изрекоха по едно тромаво „здравей“ на английски.

— Боя се, че с това почти се изчерпват познанията им по английски — каза Хейзард на Блейз. — Те са синове на сестрата на майка ми и — той завърши с усмивка — истинска напаст от време на време. — Хейзард промърмори няколко кратки фрази на абсарокски и с жест, напомнящ на козируване, те обърнаха понитата си и се отдалечиха в галоп. — Те ще яздят пред нас, нещо, за което много ги бива. На тази възраст обикновено яздят само в галоп.