Артър Дойл: Етюд в червено

— Забележително! — извиках аз. — Вашият талант трябва да получи обществено признание. Трябва да публикувате описание на случая. Ако вие не желаете, ще го сторя вместо вас.

— Постъпете както намерите за добре, докторе — каза той и продължи, като ми подаде един вестник. — Вижте това! Прочетете го!

Беше вестник „Ехо“ от същия ден, а съобщението, което ми посочи, се отнасяше до въпросния случай и гласеше следното:

— Читателите се учудиха от сензационни преживявания поради внезапната смърт на човека на име Хоуп, заподозрян и убийството на господвн Инок Дребър и господин Джоузеф Стангърсън. Сега подробностите от случая може би никога няма да бъдат разкрити, макар че бяхме осведомени от достоверен източник, че престъплението се дължи на стара и романтична вражда, в която са играли роля и любовта, и мормонската секта. Изглежда, на младини и двете жертви са принадлежали към Светците от последния ден, а Хоуп. покойният затворник, е пристигнал също от СопЛеик Сити. И да няма други последствия от случая, той поне разкри в най-изумителната светлина експедитивността на нашите полицейски дедективи и ще послужи за урок на всички чужденци, за да проявят благоразумие и да разрешат враждите си у домаа не да ги пренасят на британска земя. Най-вече заслугата за залавянето на престъпника изцяло принадлежи на известните служители на Скотланд Ярд, господата Лестрейд и Грексън. Както се разбра, човекът е бил задържан в жилището на някой си Шерлок Холмс, любител дедектив, който е показал известна способност в този смисъл и който при такива учители може да може да се надява след време да придобие някои от техните умения. Очаква се, че двамата дедективи ще бъдат съответно възнаградени като признание за добрата им служба.

— Не ви ли го казах още в началото?

— извика весело Шерлок Холмс.

— Ето резултатът от нашият „Етюд в червено“ — осигурили сме им награда!

— Няма значение — прекъснах го аз. Записъл съм всички факти в дневника си и читателите ще ги узнаят. А междувременно ще трябва да се задоволите с чувството че сте успели. Както е казал римският скъперник:

— Populus me sibilat, at mihi plaudo ipse domi simul ac nummos contemplar in arca. 14 14 Народът ме освирква, но аз сам си ръкопляскам, когато се любувам на сандъка си с пари. Хораций от „Сатири“

© 1990 Огняна Иванова, превод от английски

Arthur Conan Doyle

A Study in Scarlet, 1887

Източник: http://dubina.dir.bg/knigiser.htm

Сканиране и обработка: Сергей Дубина

Лека редакция: Борислав, 2006

АРТЪР КОНАН ДОЙЛ

Избрани произведения в три тома

Рецензент и съставител КРАСИМИРА ТОДОРОВА

ТОМ ПЪРВИ

Етюд в червено Знакът на четиримата

Повести

Преведе от английски ОГНЯНА ИВАНОВА, 1990

Художник на корицата и оформление ХРИСТО ЖАБЛЯНОВ, 1990

Редактор КРАСИМИРА АБАДЖИЕВА

Художествен редактор ВАСИЛ МИОВСКИ

Технически редактор МЕТОДИ АНДРЕЕВ

Коректор МАЯ ХАЛАЧЕВА

КРАСИМИРА ТОДОРОВА, издател 1990

Код 11

95376

6126-18-90

Английска. Първо издание. Изд. номер 1935.

Дадена за набор м. II.1990 г. Подписана за печат м. VII.1990 г. Излязла от печат м. VIII.1990 г.

Формат 16/60 х 90

Печати коли 15. Изд. коли 15. Усл. печ. коли 14,02. Цена 3,80 лева.

Държавно издателство „Отечество“, пл. „Славейков“ 1, София

Държавна печатница „Георги Димитров“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/578]

Последна редакция: 2006-08-05 11:06:24

Дълга и тежка афганска пушка (перс.). Б. пр.

Мюсюлмански войници, борещи се против неверници. Б. пр.

Болницата „Сейнт Бартоломю“ Б. пр.

Един фут е равен на 30,48 см. Б. пр.

Ат л. публицист, историк и философ (1795–1881 г.). Б. пр.

Един ярд е равен на 91,4 см. Б. пр.

За правото сред хората (лат.). Б. пр.

От книгите на… (лат.). Б. пр.

„Животът на бохемата“ („Бохеми“). Б. пр.

Фр. писател (1822–1861 г.). Б. пр.

Явил се със знамение на основателя на мормонската секта Джоузеф Смит. Б. пр.

Сектата е основана през 1830 г. Преследвана е заради учението си и заради обявяването си против робството. През 1890 г. многоженството сред мормоните е забранено със закон. Б. пр.

Народът ме освирква, но аз сам си ръкопляскам, когато се любувам на сандъка си с пари. Хораций от „Сатири“