Александър Дюма - Анж Питу

— А кого? — прекъсна го тя, треперейки от вълнение и респект.

— Избра този, който е по-силен, който е той и вие едновременно. Избра госпожица Катрин.

— Дъщеря ми Катрин да управлява дома! — извика майката с нотка на недоверие и едва доловима ревност.

— Под вашите заповеди, майко — побърза да каже девойката, изчервявайки се.

— Не, не — настоя Питу, решен да доведе мисията си докрай. — Не! Изпълнявам изцяло заръката му. Господин Бийо упълномощава Катрин и й прехвърля всички работи и дела по поддържането на дома.

Всяка от тези думи, подсилена от истинността, проникваше в сърцето на стопанката; и вместо да избълва люта ревност и пламенен гняв, тази така добродушна натура посрещна своето понижение примирено, покорно, със съзнанието за непогрешимостта на мъжа си.

Можеше ли Бийо да сбърка? Можеше ли да не бъде послушан Бийо?

Ето двата единствени аргумента, които добрата жена си приведе срещу самата себе си. И съпротивата й секна.

Тя погледна дъщеря си, в чиито очи съзря скромност, доверие, воля за успех, нежност и неизменно уважение. И отстъпи напълно.

— Господин Бийо е прав — рече. — Катрин е млада. Има твърда глава и е дори вироглава.

— О, да! — потвърди Питу, сигурен, че ласкае самолюбието на девойката, като същевременно я стрелна с хапливия си тон.

— Катрин — продължи леля Бийо — ще се чувства по-добре от мен по широките друмища. По-чевръсто ще търчи по цял ден подир орачите. Ще е по-неотстъпна в продаването и купуването. Дъщеря ми ще съумее да накара всички да й се подчиняват!

Катрин се усмихна.

— Е, какво пък! — редеше простодушната жена, без дори да й се налага да сподавя въздишка. — Ето че и Катрин ще потича малко по нивите, ще държи кесията, ще е все на път! Ето че моето момиче ще стане момче!

Питу се намеси със самонадеян вид:

— Не се бойте за госпожица Катрин, аз съм тук и ще я придружавам навсякъде.

Това добронамерено предложение, на което Анж вероятно разчиташе да окаже сигурно въздействие, му спечели от страна на Катрин един такъв странен поглед, че той остана озадачен.

Девойката се изчерви не като жените, на които е доставено удоволствие, а с онзи петнист нюанс, който, разкривайки чрез един двоен симптом двойственото състояние на душата, неговата първопричина, издава едновременно гнева и нетърпението, желанието да говори и нуждата да замълчи.

Питу не бе светски човек; той не долавяше нюансите.

Ала усещайки, че червенината на Катрин не бе израз на пълно съгласие, каза с приветлива усмивка, която откри едрите му зъби под дебелите устни:

— Но вие мълчите, госпожице Катрин?

— Ама вие не съзнавате ли, господин Питу — подхвана девойката, — че изрекохте глупост?

— Глупост! — възкликна влюбеният.

— По дяволите! — извика госпожа Бийо. — Как си представяте дъщеря ми Катрин с телохранител?

— Е, в горите поне!… — упорстваше Питу с такъв наивно добросъвестен вид, че би било грехота да му се надсмееш.

— И това ли е част от наставленията на нашия човек? — попита леля Бийо, като по този начин показа също известно предразположение към язвителни забележки.

— О! — отвърна Катрин. — Това е занятие за ленивец, което баща ми не би могъл да препоръча на господин Питу и което господин Питу не би приел от баща ми.

Момъкът местеше широко отворените си уплашени очи от Катрин към леля Бийо и обратно; всичките му въздушни кули рухваха.

Като истинска жена Катрин разбра болезненото разочарование на Питу.

— Господин Питу — поде тя, — в Париж ли сте видели младите момичета да се излагат така, влачейки непрекъснато момци подир себе си?

— Ама вие не сте младо момиче — сви вежди Питу, — вие сте господарката на дома.

— Хайде, хайде! Стига приказки — намеси се рязко леля Бийо, — господарката на дома има доста неща за вършене. Ела, Катрин, да ти предам къщата, съгласно заповедите на баща ти.

И пред очите на смаяния, неподвижен Питу започна една церемония, на чиято селска простота не липсваше нито тържественост, нито поезия.

Госпожа Бийо разкачи ключовете от връзката и ги връчи един след друг на Катрин, като й даде отчет за бельото, за бутилките, за мебелите и провизиите.

Тя отведе дъщеря си при стария секретер, украсен с инкрустации, датиращ от 1738 или 1740 година, в чийто тайник Бийо пазеше документите, луидорите, всички архиви и съкровища на семейството.

С подобаваща важност Катрин се остави да бъде посветена във всемогъществото на властта и в тайните; проницателно разпита майка си, обмисли всеки отговор и изглеждаше сякаш, веднъж получила сведенията, ги бе скътала в дълбините на паметта и ума си като оръжие за борба.