Александър Дюма - Анж Питу

И втора, още по-жална въздишка се изтръгна от гърдите му.

В този момент пратениците се завърнаха, бяха проверили не само в пералнята, но и на всички места, където би могла да бъде Катрин.

— Е, какво? — попита госпожа Бийо.

— Не видяхме госпожицата.

— Катрин! Катрин! — извика госпожа Бийо.

Девойката не чуваше.

Тогава Питу се реши да заговори.

— Госпожо Бийо — поде той, — знам защо не са намерили госпожица Катрин в пералнята.

— Защо?

— По дяволите! Защото не е там.

— А ти знаеш ли къде е?

— Да.

— Е, къде е?

— Горе.

И хващайки арендаторката за ръка, той я поведе по стълбата и й показа Катрин, приседнала на перваза на прозореца, в рамката от грамофончета и бръшлян.

— Тя се вчесва — каза добрата жена.

— Уви, не, тя е напълно вчесана — промълви тъжно Питу.

Арендаторката изобщо не обърна внимание на тъгата в гласа на момъка и извика силно:

— Катрин! Катрин!

Сепната, девойката потрепери, затвори бързо прозореца и рече:

— Какво има?

— Ама ела де, Катрин — подкани я госпожа Бийо, без ни най-малко да се съмнява във въздействието на думите си. — Анж е пристигнал от Париж.

Питу се ослушваше с тревога за отговора на девойката.

— А! — произнесе хладно Катрин.

Толкова хладно, че сърцето на клетия Питу сякаш спря. Тя слизаше с онази флегматичност, присъща на фламандките от картините на Ван Остаде и Броувер 377 377 Адриан ван Остаде (1610 — 1685) и Адриан Броувер (1605 — 1638) — фламандски живописци, майстори на битови сцени от живота на простолюдието — бел.ред. .

— Я гледай! — каза, стъпвайки на последното стъпало. — Той бил.

Питу се поклони, поруменял и тръпнещ.

— Той има каска — пошушна една от прислужничките на ухото на младата си господарка.

Питу чу и се взря да види ефекта върху лицето на Катрин. Очарователно лице, може би леко пребледняло, ала закръглено и с кадифена мекота. Но Катрин не изрази никаква възхита по отношение на каската на Питу.

— А, имал каска! И какво ще прави с нея?

Този път възмущението взе връх в сърцето на доблестния момък.

— Имам каска и сабя — наблегна той с гордост, — защото се бих и защото убивах драгуни и швейцарци. И ако се съмнявате, госпожице Катрин, попитайте баща си, това е.

Катрин бе толкова замислена, че сякаш чу само последната част от отговора на Питу.

— Как е баща ми? — попита тя. — И защо не се върна заедно с вас? Да не би новините от Париж да са лоши?

— Много лоши — кимна Питу.

— Мислех, че всичко се е наредило — каза Катрин.

— Да, наистина, но пак се разбърка — отговори Питу.

— Не се ли спогодиха кралят и народът с призоваването отново на господин Некер?

— Става дума тъкмо за господин Некер — рече Питу с нотка на самодоволство.

— Все пак това удовлетвори народа, нали?

— Така го удовлетвори, че тръгна да раздава правосъдие и е на път да избие всичките си врагове.

— Всичките си врагове! — възкликна Катрин учудено. — И кои са враговете на народа?

— Ами аристократите — отвърна Питу.

Девойката побледня.

— А кои наричат аристократи? — попита.

— Кои, по дяволите! Онези, които притежават големи земи, онези, които разполагат с разкошни замъци, онези, които държат нацията гладна, онези, които имат всичко, докато ние нямаме нищо.

— И още? — обади се раздразнено Катрин.

— Онези, които имат хубави коне и красиви каляски, докато ние ходим пеша.

— Боже мой! — извика тя, побелявайки като мъртвец.

Питу забеляза тази промяна в изражението й.

— Наричам аристократи хора, които вие познавате — изрече той с убийствена радост.

— Които познавам?

— Които познаваме? — намеси се леля Бийо.

— Ама за кого намеквате? — настоя Катрин.

— За господин Бертие дьо Совини например.

— За господин Бертие дьо Совини?

— Дето ви е дал златните токи, които носехте на обувките си в деня, когато танцувахте с господин Изидор.

— Е, и какво?

— Е, и какво! Видях с очите си как изяждат сърцето му.

Потресаващ вик се изтръгна от всички гърди. Катрин се строполи върху стола, на който се бе облегнала.

— Ти видя това? — попита леля Бийо, трепереща от ужас.

— И господин Бийо също го видя.

— О! Боже мой!

— Да, и в този час вече — продължи Питу — трябва да са убили или изгорили де що има аристократи в Париж и във Версай.

— Това е отвратително! — прошепна Катрин.

— Отвратително! И защо? Да не би да сте аристократка вие, госпожице Бийо?

— Господин Питу — стрелна го Катрин с някаква мрачна енергия, — струва ми се, че не бяхте толкова жесток, преди да тръгнете за Париж.