Александър Дюма - Анж Питу

— И въпреки всичко хубаво дете беше този Жорж Дьо Шарни, на малкия си сив кон, с кошницата в лявата ръка и торбата в дясната.

Видяхме при какви обстоятелства, далеч предхождащи тези, които току-що изложихме, бе решено заминаването на Питу и Себастиен 365 365 Питу тръгва за Виле-Котре след убийствата на Фулон и Бертие (22 юли 1789 г.) — бел.фр.изд. .

Тъй като имаме намерение да изоставим за малко главните действащи лица в нашата история, за да последваме двамата млади пътници, надяваме се, че читателите ще ни позволят да навлезем в някои подробности, свързани с тяхното тръгване, пътуване и пристигане във Виле-Котре, където Питу не се и съмняваше, че отсъствието им не е предизвикало особена празнота.

Жилбер заръча на Питу да отиде да намери Себастиен и да му го доведе. За тази цел Питу бе качен в един фиакър и както Себастиен беше поверен на Питу, така Питу бе поверен на кочияша.

Подир един час фиакърът върна Питу, а Питу водеше Себастиен.

Жилбер и Бийо чакаха в апартамент, който бяха наели на улица „Сент Оноре“.

Тогава докторът съобщи на сина си, че ще замине същата вечер с Питу, и го попита дали ще му бъде приятно да открие отново своята голяма гора, която толкова много обича.

— Да, татко — отвърна момчето, — стига да идвате да ме виждате във Виле-Котре, или пък аз да идвам да ви виждам в Париж.

— Бъди спокоен, дете мое — каза Жилбер, целувайки го по челото. — Добре знаеш, че не бих могъл да живея, без да те видя.

Колкото до Питу, той поруменя от задоволство при мисълта, че ще тръгне същата вечер.

После побледня от щастие, когато Жилбер сложи в едната му ръка двете ръце на Себастиен, а в другата — десетина луи, по четирийсет и осем ливри всяко.

Дълъг низ от наставления, почти всички по отношение на здравето, дадени от доктора, бе изслушан с благоговение.

Себастиен свеждаше големите си влажни очи.

Питу опитваше на тежина своите луидори, карайки ги да подрънкват в огромната му десница.

Жилбер връчи едно писмо на Питу, натоварен с функциите на гувернант.

Това писмо бе за абат Фортие.

След като докторът свърши с напътствията си, говори и Бийо.

— Господин Жилбер ти повери духа на Себастиен, аз ти поверявам тялото му. Имаш юмруци. При случай, съумей да ги използваш.

— Да, а също така имам и сабя — отбеляза Питу.

— Не злоупотребявай — продължи Бийо.

— Ще бъда милостив — рече Питу, — clemens ero.

— Бъди и герой, ако щеш — добави арендаторът, който не разбираше закачката.

— Сега — поде Жилбер — остава да ви кажа по какъв начин ще пътувате ти и Себастиен.

— О! — извика Питу. — От Париж до Виле-Котре са само осемнайсет левги. Ще си говорим по целия път.

Себастиен погледна баща си, сякаш за да го попита дали ще бъде много забавно да разговаря в продължение на осемнайсет левги с Питу.

Питу улови този поглед.

— Ще говорим на латински — додаде той — и ще ни вземат за учени.

Невинно създание, това беше неговата мечта!

Колко други, с десет двойни луи в ръката, биха казали:

— Ще си купим медени хлебчета.

Жилбер бе обзет от съмнение.

Той погледна Питу, сетне Бийо.

— Разбирам — кимна арендаторът. — Вие се питате дали Питу е годен за водач и се колебаете да му поверите детето си.

— О! — възкликна докторът. — Аз не го поверявам на него.

— Ами на кого тогава?

Жилбер обърна очи нагоре; той все още беше твърде много волтерианец, за да се осмели да отговори:

— На Бога!

И всичко бе казано. Вследствие на което решиха, приемайки плана на Питу, който обещаваше без прекалена умора едно изпълнено с развлечения пътуване за Себастиен, че ще потеглят на следващия ден сутринта.

Жилбер би могъл да изпрати сина си във Виле-Котре с някоя от обществените коли, които обслужваха по онова време пътя от Париж до границата, или дори със собствената си карета; но знаем колко се боеше от вглъбяването на младия Себастиен в мислите му, а нищо не предразполага мечтателите към уединение така, както монотонният шум на колелата.

Ето защо докторът придружи децата до Бурже и там, показвайки им пътя, ширнал се под хубавото слънце, ограден от двете страни с дървета, той разтвори ръце и им рече:

— Вървете!

И Питу тръгна, отвеждайки Себастиен, който се обърна много пъти, за да изпрати въздушни целувки на Жилбер, застанал прав, със скръстени ръце, на мястото, където се бе разделил със сина си, следвайки го с очи, както се следва блян.