Александър Дюма - Анж Питу

Лафайет целуна ръка на владетелката; тогава избухнаха аплодисменти.

То бе, защото дори в най-простонародните вени на тази благородна френска нация тече рицарска кръв.

Кралицата си отдъхна.

— Странен народ! — рече тя.

Изведнъж потръпна.

— А моите телохранители, господине, моите телохранители, които спасиха живота ми, нищо ли не можете да направите за тях?

— Посочете ми един, мадам — каза Лафайет.

— Господин Дьо Шарни! Господин Дьо Шарни! — извика Мария-Антоанета.

Ала графът отстъпи назад, бе разбрал за какво става въпрос.

Той не желаеше да се разкайва за вечерта на 1 октомври.

Не, бидейки виновен, нямаше нужда от опрощение.

Андре, от своя страна, мислеше същото и протегна ръка към Шарни, за да го спре.

Ръката й срещна тази на графа и пръстите им се стиснаха.

Кралицата видя това, тя, която имаше да гледа толкова неща в момента.

С пламнал поглед, задъхана гръд и пресеклив глас се обърна към един друг телохранител:

— Господине, господине, елате, заповядвам ви.

Телохранителят се подчини.

Впрочем той нямаше причини да се колебае като Шарни.

Господин Дьо Лафайет го притегли на балкона, сложи на шапката му собствената си трицветна кокарда и го прегърна 361 361 Телохранителят, когото Лафайет прегърнал, е бил Мондоло — бел.фр.изд. .

— Да живее Лафайет! Да живеят телохранителите! — гръмнаха петдесет хиляди гласа.

Тук-там се обади онова глухо ръмжене, сетна закана на бурята, която отминава.

Но то бе заглушено от всеобщите овации.

— Е — каза Лафайет, — всичко свърши и ето че хубавото време се върна отново.

Влизайки, добави:

— Ала за да не бъде помрачено пак, сир, остава да се принесе една последна жертва.

— Да — кимна кралят замислено, — да се напусне Версай, нали?

— Да, да дойдете в Париж, сир.

— Господине — вдигна глава Луи XVI, — можете да съобщите на народа, че в един часа тръгваме за Париж, кралицата, аз и децата ми.

После се обърна към Мария-Антоанета:

— Мадам, идете в апартамента си и се пригответе.

Тази заповед на краля изглежда припомни на Шарни нещо важно, което бе забравил.

Той се втурна напред, изпреварвайки кралицата.

— Какво ще правите при мен, господине? — стрелна го грубо тя. — Нямам нужда от това.

— Много бих искал да е така, мадам — отговори графът, — и бъдете сигурна, ако действително нямаше нужда, не бих останал повече, за да не дразня с присъствието си Ваше Величество.

Мария-Антоанета го последва, кървави следи зацапваха паркета и тя ги видя. Затвори очи и дирейки ръка, която да я води, улови ръката на Шарни и запристъпва слепешком.

Внезапно почувства, че графът потреперва с цялото си тяло.

— Какво има, господине? — попита, отваряйки очи.

Сетне изведнъж извика:

— Труп! Труп!

— Ваше Величество ще ме извини, че пуснах ръката й — каза той. — Намерих онова, което бях дошъл да потърся при нея — трупа на брат ми Жорж.

Наистина бе трупът на нещастния млад човек, на когото брат му беше наредил, ако потрябва, да загине за кралицата 362 362 Били са убити и двама телохранители, Де Ют и Варикур. Отрязаните им глави били разнасяни, набучени на пики — бел.фр.изд. .

И той бе изпълнил стриктно заповедта.

Онова, което току-що разказахме, вече е предавано по сто различни начина, защото е съвършено сигурно, че е един от най-важните моменти в този съществен период от 1789 до 1795 година, известен като времето на Френската революция.

Навярно ще бъде описвано и по сто други начина, ала ние предварително заявяваме — никой не ще го стори по-безпристрастно от нас.

Но и след всички тези разкази, в това число и нашият, ще остане още много да се каже, понеже историята никога не е пълна. Сто хиляди свидетели имат всеки собствена версия; сто хиляди подробности, всяка от които е интересна по своему и носи своеобразна поетичност, дори само поради това, че е различна.

За какво обаче ще послужат разказите, колкото и да са достоверни? Някога политически урок да е научил на нещо политик?

Някога сълзите на кралиците и кръвта на кралете да са притежавали силата на обикновената капка вода, която дълбае камъка?

Не, кралиците са плакали, кралете са били убивани, без следовниците им да са се поучавали от жестокия урок, даден от съдбата.

Преданите люде са дарявали щедро предаността си, без онези, които предопределението е обрекло на злощастие, да са се възползвали от нея.

Уви! Ние видяхме кралицата почти да се спъва в трупа на един от хората, които отиващите си владетели оставят потънали в кръв по пътя, който изминават в своето падение.