Александър Дюма - Анж Питу

Тогава изстрелът на часовия бе вдигнал тревога.

Един от нападателите беше паднал мъртъв, трупът му лежеше прострян на паважа 357 357 Жером-Луи Леритие, седемнайсетгодишен, дърводелец — бел.фр.изд. .

Този изстрел разцепва пълчището от грабители, някои от които се целят в среброто на двореца, а други — кой знае, може би в короната на краля.

Застигната сякаш от мощен удар на брадва, вълната се разделя на две.

Едните се втурват да претърсват апартамента на кралицата, останалите се изкачват към параклиса, сиреч към апартамента на краля.

Да последваме най-напред онези, които се устремяват към покоите на владетеля.

Виждали сте как се надигат вълните при прилив, нали? Е, добре! Народната вълна е подобна, с тази разлика, че само приижда, без да отстъпва.

Цялата стража на краля в момента се състои от часовия, който бди пред вратата, и от един офицер, изскочил стремглаво от преддверието, въоръжен с алебарда, която току-що е изтръгнал от уплашения швейцарец.

— Кой там? — пита часовият. — Кой там?

И понеже не получава отговор, а вълната продължава да тътне, изкрещява за трети път:

— Кой там?

И се прицелва.

Офицерът съзнава какво би последвало от един изстрел, даден в апартамента; с рязък жест той отклонява пушката на часовия, хвърля се срещу нападателите и прегражда стълбището с алебардата си.

— Господа! Господа! — извиква. — Какво искате?

— Нищо, нищо — отвръщат присмехулно множество гласове. — Хайде, оставете ни да минем. Ние сме добри приятели на Негово Величество.

— Добри приятели сте на Негово Величество, а му носите война.

Този път отговор няма… Само зловещ смях, нищо друго. Един мъж хваща дръжката на алебардата и за да застави офицера да я пусне, впива зъби в ръката му.

Офицерът изтръгва алебардата от своя противник и като улавя дръжката от дъб в двата края, стоварва я с все сила връз главата на мъжа и му сцепва черепа.

От свирепия удар алебардата се строшава на две.

И офицерът вече има две оръжия — една тояга и един кинжал.

С тоягата той прави мулине 358 358 От фр. буквално: въртележка. Похват при фехтовката и боя с тояги, който представлява удар с полукръгово или кръгово движение на оръжието — бел.прев. , с кинжала пробожда.

В това време часовият отваря отново вратата на преддверието и вика за помощ.

Излизат петима или шестима гвардейци.

— Господа, господа — призовава часовият, — на помощ на господин Дьо Шарни, на помощ!

Начаса сабите са извадени от ножниците, за миг блясват на светлината на лампата в горната част на стълбището и яростно се размахват отляво и отдясно на Шарни, посичайки нападателите.

Чуват се болезнени стонове, бликва кръв, вълната отстъпва, като се сурва по стъпалата, които сега открива, отдръпвайки се, и които се оказват алени и хлъзгави.

Вратата на преддверието се отваря за трети път и часовият извиква:

— Приберете се, господа, кралят нареди.

Гвардейците се възползват от смута, настанал сред тълпата. Те се хвърлят към вратата. Шарни влиза последен. Вратата се захлопва, двете широки резета щракват в гнездата си. Хиляди удари се посипват едновременно върху тази врата; зад нея струпват маси, столове, табуретки. Десет минути все ще устои.

Десет минути! През тези десет минути ще дойде подкрепление.

Да видим какво става при кралицата.

Втората група се е насочила към малкия апартамент, ала стълбата е тясна и едва двама души могат да минат редом по коридора. На пост е Жорж Дьо Шарни.

На третото „Кой там?“, останало без отговор, той стреля. При звука от изстрела вратата се отваря. Андре 359 359 Дюма приписва на Андре ролята на мадам Ожие, сестра на мадам Кампан — бел.фр.изд. подава глава, бледа, но спокойна.

— Какво има? — пита тя.

— Мадам — извиква Жорж, — спасете Нейно величество, дошли са да я похитят. Сам съм срещу хиляди. Това няма значение, ще издържа възможно най-дълго, побързайте! Побързайте!

После, понеже нападателите налитат отгоре му, той дръпва вратата, добавяйки:

— Затворете резето, затворете го! Бъдете спокойна, ще живея достатъчно дълго, за да дам време на Нейно Величество да избяга.

И като се обръща, пронизва с байонета си първите двама, на които се натъква в коридора.

Кралицата е чула всичко и когато Андре влиза в спалнята й, заварва я станала.

Две от приближените й, мадам Ожие и мадам Тибо, я обличат припряно.

Сетне, полуоблечена, я избутват към апартамента на краля по таен коридор, докато Андре, все така невъзмутима и сякаш равнодушна към опасността, грозяща самата нея, затваря с резетата една подир друга вратите, през които минава по стъпките на обърканата Мария-Антоанета.