Александър Дюма - Анж Питу

В тази страховита нощ бе даден различен тласък от двете групи, пристигнали във Версай — едната вечерта, другата през нощта.

Първата беше дошла, защото бе гладна и искаше хляб.

Втората беше дошла от омраза и диреше мъст.

Знаем кой предвождаше първата група — Майар и Лафайет.

А втората — историята не назовава никого.

Ала, понеже историята мълчи, преданието назовава — Марат!

Ние вече го познаваме, видяхме го на празненствата по случай сватбата на Мария-Антоанета, да реже нозе на площад „Луи XV“.

Видяхме го и на площада пред Кметството, да тласка гражданите към площада на Бастилията.

Най-накрая го виждаме да се промъква в нощта като вълк, който слухти около кошарата, в очакване овчарят да заспи, за да се впусне в кървавото си дело.

Вериер!

Него представяме за първи път. Това беше едно недъгаво джудже, един уродлив гърбушко, стъпил на несъразмерно дълги крака. При всяка буря, която размътваше дъното на обществото, този кървав гном се издигаше с пяната и промърдваше на повърхността; два или три пъти в размирни времена го бяха забелязвали да минава през Париж, сгърбен върху черен кон, подобен на образ от Апокалипсиса или на някой от онези невъзможни демони, родени изпод молива на Кало 352 352 Жак Кало (1592 — 1635) — френски график и гравьор, един от най-големите майстори на офорта. Творбите му, белязани от естетиката на барока, разкриват усет към гротескното — бел.ред. , за да изкушават свети Антоний.

Един ден, в един клуб, покачен на една маса, той бе нападал, заплашвал, обвинил Дантон 353 353 Жорж-Жак Дантон (1759 — 1794) — деец на Френската революция, адвокат. Основател на Клуба на корделиерите. Играе ръководна роля в Конвента и Якобинския клуб. Министър на правосъдието след 10 август 1792 г., по време на септемврийския терор (започнал на 2 септември) застава зад палачите, които нахлуват в затворите и избиват над 1 000 затворници, сред тях много свещеници. През 1793 — 1794 г. се обявява против революционния терор. Осъден от Революционния трибунал на смърт и гилотиниран — бел.ред. . Това беше в момента, когато започваше да залязва популярността на човека от 2 септември. При тази злъчна атака Дантон се почувствал загубен, като лъв, който зърва на два пръста от устата си гнусната глава на змия. Той се огледал наоколо, търсейки било оръжие, било подкрепа. За щастие съзрял един друг гърбушко. Веднага го прегърнал през рамо и го вдигнал на масата, изправяйки го срещу неговия събрат.

— Приятелю — казал му, — отговорете на господина, давам ви думата.

Избухнал смях и Дантон бил спасен 354 354 Вж. Мишле, цит. съч., книга VI, глава VIII: „Вериер […] останал слисан само веднъж; това се случило, когато изправили срещу него да пледира един не по-малко гърбав адвокат“ — бел.фр.изд. .

Този път поне.

Така че предводители се намираха, преданието ги посочва — съществуваха Марат, Вериер, а още и херцог Д’Егийон.

Херцог Д’Егийон, сиреч един от смъртните врагове на кралицата.

Херцог Д’Егийон, предрешен като жена.

Кой казва това ли? Всички.

Абат Дьолил 355 355 Жак Дьолил (1738 — 1813) — френски поет, майстор на дидактическата поезия. Превел в стихове „Георгики“ на Вергилий. Член на Френската академия (1774) — бел.ред. и абат Мори — тези двама абати, които толкова малко си приличат.

На първия приписват следния прословут стих:

Колкото до абат Мори, там е по-различно.

Петнайсет дни след събитията, за които разказваме, херцог Д’Егийон го срещнал на терасата на фьойаните 356 356 Фьойани — политически клуб, обединявал умерени републиканци и привърженици на конституционната монархия, чието седалище бил бившият манастир на цистерцианците близо до Тюйлери (1791 — 1792) — бел.ред. и понечил да се приближи до него.

— Върви си по пътя, мръснице — процедил абат Мори.

И се отдалечил с достолепие от херцога.

Та тъкмо тези трима души пристигнаха във Версай към четири часа.

Те водеха втората група, за която споменахме.

Тя се състоеше от онези, които идват подир хората, биещи се, за да победят.

Те идваха, за да плячкосват и убиват.

Впрочем вече бяха убивали при Бастилията, но не бяха плячкосвали.

Версай предлагаше чудесна възможност за реванш.

Към пет и половина сутринта дворецът изтръпна в съня си.

В Мраморния двор бе даден пушечен изстрел.

Пет-шестстотин души бяха изникнали изневиделица при оградата и като се подбуждаха, подтикваха, подстрекаваха взаимно, с едно-единствено усилие се прехвърлиха отвъд — едни изкатервайки се, други разбивайки решетките.