Александър Дюма - Анж Питу

Никой обаче не е и помислял за това, хората са гладни. Мислят да ядат и заколват животното с удари на нож.

Конят пада и за секунди е нарязан на двайсетина парчета.

Междувременно и на краля са пошушнали: „Господин Дьо Лафайет е близо.“

Той току-що е подписал на Муние Декларацията за правата на човека. 349 349 В десет часа вечерта, плачейки. Вж. Лафайет. „Спомени“, II, с. 298 — бел.фр.изд. (Декларацията за правата на човека и гражданина е приета от Учредителното събрание на 26 август 1789 г. — бел.ред.)

Току-що е подписал на Луизон Шамбри заповедта да докарат житото.

Въоръжени с декларацията и заповедта, които, както смятат, би трябвало да успокоят духовете, Майар, Луизон Шамбри и хиляди жени поемат обратно към Париж.

При първите къщи на града срещат Лафайет, който, подтикван от Жилбер, препуска с все сила, водейки националната гвардия.

— Да живее кралят! — извикват Майар и жените, размахвайки над главите си двата документа.

— Ама какви ми ги разправяте вие за опасностите, грозящи Негово величество? — учудва се Лафайет.

— Хайде, хайде, генерале — настоява докторът. — Сам ще прецените.

И Лафайет бърза.

Националната гвардия влиза във Версай с биещи барабани. В този момент кралят усеща, че някой почтително докосва ръката му.

Той се извръща и вижда Андре.

— А! Това сте вие, мадам Дьо Шарни! — възкликва. — Какво прави кралицата?

— Сир, кралицата ви умолява да тръгвате, да не чакате парижаните. Начело на гвардейците и на Фландърския полк ще минете навсякъде.

— Такова ли е и вашето мнение, господин Дьо Шарни? — пита Луи XVI.

— Да, сир, ако смятате, че ще съумеете да прекосите границата, ако ли не…

— Ако ли не?

— По-добре да останете.

Кралят поклаща глава.

Той остава не защото има куража да остане, а защото няма сили да тръгне.

И проронва едва доловимо:

— Крал беглец! Крал беглец!

После се обръща към Андре:

— Идете да кажете на кралицата да замине сама.

Андре отива да изпълни поръчението.

Пет минути по-късно влиза Мария-Антоанета и застава до краля.

— Защо дойдохте, мадам? — пита Луи XVI.

— За да умра заедно с вас, господине — отговаря тя.

— Ах! — прошепва Шарни. — Ето в какви мигове е наистина хубава.

Кралицата потръпва, чула е думите му.

— Действително мисля, че е по-добре да умра, отколкото да живея — изрича, гледайки го.

Тогава стъпките на националните гвардейци прокънтяха под самите прозорци на двореца.

Жилбер влезе припряно.

— Сир — каза той на краля, — Ваше Величество няма вече от какво да се страхува, господин Дьо Лафайет е долу.

Луи XVI не обичаше господин Дьо Лафайет, но се задоволяваше с това да не го обича.

Колкото до кралицата, нещата бяха по-различни; тя го мразеше откровено и не криеше омразата си.

Вследствие на това при тази вест, която Жилбер смяташе за една от най-радостните в момента, той не получи отговор.

Ала докторът не беше човек, който би се смутил от кралското мълчание.

— Чу ли ме Ваше Величество? — попита с твърд тон. — Господин Дьо Лафайет е долу и се поставя на заповедите на Ваше Величество.

Кралицата бе все така безмълвна.

Кралят стори усилие над себе си.

— Нека му кажат, че му благодаря, и го поканят от мое име да се качи.

Един офицер се поклони и излезе.

Кралицата направи три крачки назад.

Но почти заповедният жест на краля я спря.

Придворните се разделиха на две.

Шарни и Жилбер останаха до Луи XVI.

Другите заеха места зад Мария-Антоанета.

Отекнаха стъпки и господин Дьо Лафайет се появи в рамката на вратата.

Сред мълчанието, което се възцари, един глас откъм групата на кралицата произнесе следните три думи:

— Ето го Кромуел 350 350 Оливър Кромуел (1599 — 1658) — деец на Английската революция (1640 — 1660), водач на партията на индипендентите, възправила се против абсолютизма на Стюартите. Опирайки се на армията, той ускорява съдебния процес срещу Чарлз I, който е осъден на смърт от Парламента и обезглавен (1649), и провъзгласява републиката. През 1653 г. е обявен за лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия и установява еднолична военна диктатура — бел.ред. .

Лафайет се усмихна.

— Кромуел не би отишъл сам при Чарлз I — каза той.

Луи XVI изгледа тези ужасни приятели, които превръщаха в негов враг единствения човек, притекъл му се на помощ.

Сетне кимна на господин Дьо Шарни:

— Графе, оставам. Щом господин Дьо Лафайет е тук, няма от какво да се боя. Наредете на войските да се оттеглят към Рамбуйе. Националната гвардия ще поеме външните постове, а телохранителите — тези в двореца.