Александър Дюма - Анж Питу

— В името на кралицата! — извиква другият.

И двамата добавят:

— Отворете вратите.

Но тази заповед не е изпълнена така бързо, та председателят на Националното събрание да не бъде повален и тъпкан с крака.

До него две от жените от депутацията падат ранени.

Жилбер и Дьо Шарни се спускат напред; пътищата на тези двама мъже — единият от висшите слоеве на обществото, другият от низините — са се пресекли.

Единият иска да спаси кралицата от любов към нея, другият иска да спаси краля от любов към монархията.

Портите се отварят и жените се устремяват в двора; те се хвърлят към гвардейците и войниците от Фландърския полк; заплашват, умоляват, ласкаят. Има ли начин да се устои на жени, които молят мъже в името на техните майки и сестри!

— Път, господа, път на депутацията! — призовава Жилбер.

И всички редици се разтварят, за да пропуснат Муние и клетите жени, които той ще представи на краля.

Кралят, предупреден от Дьо Шарни, който е взел преднина, очаква депутацията в стаята, съседна на параклиса.

Муние ще говори от името на Събранието.

Луизон Шамбри, онази девойка, събрала шествието с барабана си, ще говори от името на жените.

Муние казва няколко думи на краля и му представя младата цветарка.

Тя прави крачка напред, иска да говори, ала не е в състояние да произнесе друго освен:

— Сир, хляб!

И губи свяст.

— Помощ! — извиква Луи XVI. — Помощ!

Андре се впуска и поднася своя флакон на краля 346 346 Според свидетелските показания на Луиз Шабри: „Негово величество нареди да ми дадат вино в голяма златна чаша; накараха ме да помириша одеколон“ — бел.фр.изд. .

— Ах, мадам! — обръща се Дьо Шарни към кралицата с упрек в гласа.

Мария-Антоанета пребледнява и се оттегля в покоите си.

— Пригответе екипажите — нарежда тя, — кралят и аз заминаваме за Рамбуйе.

В това време бедното момиче идва на себе си; виждайки, че е в ръцете на краля, който я кара да вдиша соли, тя изпуска вик от срам и понечва да му целуне ръка.

Но той я възпира.

— Хубаво дете — казва й, — оставете ме да ви прегърна, вие го заслужавате.

— О, сир, сир! Понеже сте така добър, дайте заповед! — проплаква девойката.

— Каква заповед? — пита кралят.

— Да докарат житото, за да се свърши с глада.

— Дете мое — поклаща глава Луи XVI, — много ми се иска да подпиша заповедта, за която ме молите, ала наистина се страхувам, че няма да ви послужи особено.

Кралят сяда до една маса и започва да пише, когато изведнъж се чува единичен изстрел, последван от силна пушечна стрелба.

— Ах, Боже мой! Боже мой! — извиква кралят. — Какво има пак? Вижте какво става, господин Жилбер.

Даден е бил втори залп срещу друга група жени и тъкмо той е предизвикал единичния изстрел и пушечната стрелба.

Изстрелът е дошъл от човек от народа и е уцелил в ръката господин Савониер, гвардейски лейтенант, в момента, когато тази ръка се е вдигнала, за да удари млад войник, побягнал към една барака, който с двете си разперени и голи ръце бранел жена, паднала на колене зад него 347 347 Раненият от Шарпен маркиз Дьо Савониер, национален гвардеец и търговец на вино, умрял на 10 февруари 1790 г. от усложненията вследствие раната — бел.фр.изд. .

На този пушечен изстрел гвардейците отвръщат с пет-шест изстрела от карабина.

Два куршума са улучили — една от жените се е строполила мъртва.

Друга отнасят тежко ранена.

Народът отговаря на атаката и на свой ред двама гвардейци се свличат от конете.

В същия миг се разнасят викове: „Път! Път!“. Това са мъжете от предградието Сент Антоан, които прииждат, влачейки три оръдия, готови за стрелба.

За щастие вали проливен дъжд и фитилът напразно е доближен до барута — навлажненият барут отказва да се възпламени.

Един глас прошепва в ухото на Жилбер: „Господин Дьо Лафайет пристига, намира се на не повече от половин левга оттук.“

Докторът напусто се мъчи да разбере откъде идва известието; ала откъдето и да е дошла, новината е добра.

Той се оглежда наоколо и забелязва кон без ездач; това е конят на един от убитите гвардейци 348 348 Телохранителят, господин Дьо Мушрон, е бил спасен — бел.фр.изд. .

Жилбер се мята на седлото и потегля в галоп по посока на Париж.

Вторият кон без ездач тръгва подире му; но едва е изминал двайсетина крачки, когато е хванат за юздата и спрян. Докторът решава, че са отгатнали намерението му и че искат да го преследват. Хвърля един поглед зад себе си, отдалечавайки се.