Александър Дюма - Анж Питу

Преди да се разделят, бяха поделили осем хляба — само толкова намерили в Севр.

Трийсет и две либри хляб за седем хиляди души!

Добирайки се до Версай, вече почти се влачеха; повече от три четвърти бяха посели оръжията си по пътя. Майар бе склонил останалата една четвърт да остави своите в първите къщи на града.

Сетне им каза: „Хайде, за да не се усъмнят, че сме приятели на монархията, да запеем Да живее Анри IV!“

И с издъхващи гласове, които едва имаха сила да поискат хляб, те подеха кралската песен.

Учудването в двореца бе голямо, когато вместо викове и заплахи се чуха песни и особено когато се показаха залитащите певици — гладът и пиянството си приличат, — с техните мършави лица, синкави, изпоцапани, със стичащи се капки вода и пот, хиляди страховити ликове, подаващи се едни връз други, и още два пъти по толкова ръце, които се вкопчваха и размахваха през позлатените решетки.

Сегиз-тогиз от недрата на тези призрачни групи се надигаше злокобен вой; по агонизиращите лица проблясваха мълнии.

От време на време ръцете се пускаха от решетките, които ги крепяха, и се протягаха по посока на двореца.

Едни с отворени длани и треперещи — те молеха.

Други със свити юмруци и опънати — те заплашваха.

О! Картината бе мрачна.

От небето — дъжд, на земята — кал.

Обсадителите — обезобразени от глад и закани.

Бранителите — изпълнени със състрадание и съмнения.

Очаквайки Луи XVI, кралицата, трескава и решителна, започна да организира защитата; постепенно придворните, офицерите и висшите служители се събраха около нея.

Сред тях тя забеляза господин Дьо Сен При 343 343 Сен При, началник на кралската свита, изпратил в гората на Мьодон маркиз Дьо Кюбиер, оръженосец и бъдещ член на Комуната от 10 август 1792 г. — бел.фр.изд. .

— Идете да разберете какво искат тези хора.

Господин Дьо Сен При слезе, прекоси двора и се приближи до оградата.

— Какво искате? — попита той жените.

— Хляб! Хляб! Хляб! — отвърнаха едновременно десет хиляди гласа.

— Хляб! — повтори Дьо Сен При раздразнено. — Когато имахте само един господар, хляб не ви липсваше. А сега, когато имате хиляда и двеста, ето докъде сте стигнали.

И господин Дьо Сен При се оттегли сред виковете на тези гладни създания, като нареди портите да се държат заключени.

Но от тълпата се отдели една депутация, пред която се наложи да бъдат отворени.

Майар се бе явил в Събранието от името на жените; той беше издействал председателят и депутация от дванайсет жени да се представят пред краля.

В момента, когато депутацията, начело с Муние 344 344 Жан-Жозеф Муние (1758 — 1806) — френски политик, депутат от третото съсловие в Генералните щати през 1789 г. Радетел за парламентарна монархия по английски образец — бел.ред. , излизаше от Събранието, кралят влезе в галоп откъм сградите за прислугата.

Дьо Шарни го бе настигнал в гората на Мьодон.

— А, вие ли сте, господине? — попитал бе кралят. — Мен ли търсите?

— Да, сир.

— Ама какво става? Та вие здравата сте препускали.

— Сир, десет хиляди жени, идващи от Париж и искащи хляб, в този час са във Версай.

Луи XVI сви рамене, ала по-скоро с чувство на състрадание, отколкото на презрение.

— Уви! — рече той. — Ако имах хляб, нямаше да чакам да дойдат във Версай, за да ми го поискат.

И все пак, без други коментари, хвърляйки тъжен поглед натам, накъдето се отдалечаваше хайката, която беше принуден да изостави, каза:

— Да вървим във Версай, господине.

И бе тръгнал към двореца.

Тъкмо пристигаше, когато на площад „Арм“ отекнаха силни викове.

— Какво е това? — сепна се кралят.

— Сир — отговори Жилбер, влизайки, блед като смъртта, — това са вашите гвардейци, които, водени от господин Жорж Дьо Шарни, стрелят по председателя на Националното събрание и депутацията, която той води при вас.

— Невъзможно! — сви вежди Луи XVI.

— Чуйте виковете на онези, които убиват. Вижте, вижте, всички бягат.

— Наредете да отворят вратите! — отсече кралят. — Ще приема депутацията.

— Но, сир! — възнегодува кралицата.

— Наредете да отворят — настоя Луи XVI. — Дворците на кралете са място за убежище.

— За жалост само не и за кралете — отбеляза Мария-Антоанета.

Дьо Шарни и Жилбер се втурват по стъпалата.

— В името на краля! — извиква единият.