Кристина Скай - Рубинът

— Значи не си толкова глупава, щом като си забелязала следите от лапите, кучко. Жалко, че не ги бе видяла малко по-рано. Тогава ти и приятелите ти сега щяхте да празнувате. А какво се получи? От тях останаха само няколко оглозгани кокала, пръснати из джунглата.

Мъжът, застанал зад Пейгън, видимо пребледня.

— По-по дяволите, Григс! Не ми К-казвай, че ще си имаме работа с н-някакъв си шибан тигър !

— Дори и да е имало тигър, а аз не твърдя , че е имало, той е бил тук преди два дена. Сега няма никакъв скапан тигър — отряза го мъжът с лице на ястреб.

— Искрено съжалявам, че ще те обезпокоя, приятелче — промърмори Пейгън през стиснатите си зъби, — но трябва да ти кажа, че след добър лов тигърът няколко дни не яде. После отново идва гладът и той започва да ловува. Обикновено на третия ден. А това прави точно днес.

Той внимателно следеше лицето на мъжа в средата.

— И обзалагам се, приятелят ти знае, че след като веднъж е вкусил човешко месо, той повече не яде нищо друго.

— Така ли е, Григс?

Водачът им се намръщи.

— Слушай какво, Сами…

— Няма какво повече да те слушам — дрезгаво отсече мъжът зад гърба на Пейгън. — Нищо не ми каза за тези проклети тигри. За Бога, та аз видях един нещастник в Патна. Звярът му бе изкормил червата и ги изял още топли, а човекът още си бил жив и крещял! Н-не, Божичко, кълна се, нямам намерение да се пробвам с тигър ! Исусе, та нали точно затова се разкарах от Индия!

— Ти напусна Индия, защото си мислеше само за парите, глупако.

— И заради парите, и заради тигрите. По дяволите, шефе, ако искаш, ти оставай, твоя си работа. Но не и аз. Аз си тръгвам!

Като каза това, мъжът се обърна и тръгна към дебелия който ги наблюдаваше с любопитство.

— Я остани на мястото си, Сами! — сбърчи вежди Григс Наблюдавайки как едрият мъж гази пясъка и не обръща никакво внимание на думите му, той извади от джоба си револвер и се прицели. — Спри , смахнат глупако!

Сами само поклати глава:

— Нищо не ми каза за тигрите…

В следващия миг проехтя изстрел. Едрият мъж изгрухтя, олюля се пияно, а върху лицето му се изписа недоумение и учудване.

Ти, ти ме застреля ! Защо ме… — и той тежко се строполи върху пясъка, без да помръдне повече.

Жената стоеше неподвижно, втренчена в мъжа върху пясъка, и наблюдаваше как кръвта му се просмуква в земята. Лицето й стана бяло като ризата.

„И ти можеше да си на негово място?“ — натякваше присмехулно вътрешният й глас. — „За Бога, какво още ще направят тези безумци?“

— Не беше особено умно от твоя страна.

Въпреки че не се бе изправил съвсем, Пейгън някак си успяваше да говори нахално и да владее положението.

— Защо? Той беше само един скапан тъпанар — безизразно каза Григс.

— А ти не си ли ?

Последва цветиста псувня вместо отговор. Мъжът с лице на ястреб се втурна към Пейгън и вдигна пистолета си, спирайки рязко пред него.

— Казал ти е, че мъртъв не му влизам в сметките, а? — обърна се Пейгън към жената. — Ще съжаляваш, кучко!

— Не съм й казал обаче, че първо ще разкрася малко проклетата ти физиономия. — Григс замахна свирепо с ботуша си.

Но коленичилият в пясъка мъж бе по-бърз. Само за секунди той успя да се изтъркаля настрани, да скочи на крака, да хване ботуша на нападателя си и да го събори на пясъка. Пистолетът на Григс изхвърча над главата му и падна близо до плискащите се вълни.

— Добре, че оня идиот Сами не може да направи един свестен възел — промърмори Пейгън, изчиствайки пясъка от лицето си секунда преди Григс да се изправи.

Видял в какво положение се намира водачът им, последният от тримата мъже се втурна на помощ с пистолет в ръка.

— Спри на място! — стресна го рязката команда на жената.

— Какво, по… — обърна се той. — Ти на чия страна си най-накрая?

— Не на твоята, мръснико — англичанката с меденоруси коси вдигна пушката към корема му, а после свали дулото малко по-ниско и го насочи към още по-чувствително място.

— Сега те съветвам да пуснеш пистолета. Ако не искаш, разбира се, да свършиш дните си в… нека го наречем, твърде неделикатно състояние.

Мъжът несигурно погледна към двамата мъже, които се бореха върху пясъка, после отново обърна поглед към жената с пушката. Най-накрая с груба псувня хвърли пистолета в краката си.

Междувременно Пейгън бе повалил Григс и завираше лицето му в пясъка, затиснал гърба му с коляното си. Усмивката не слезе от устните му, докато не омота сигурно въжето около ръцете му.