Кристина Скай - Рубинът

В края на краищата, нямаше кой знае какво значение дали тя наистина умее да стреля. „Само видът на жена, прицелила се с пушка — помисли си Пейгън — е достатъчен да повали и най-смелия мъж на колене от страх.“

Пейгън наведе глава и впи устни във врата й имитирайки хищна целувка.

— Само освободи предпазителя — прошепна й рязко той. — После се прицели в оня, дългия — в центъра. Той изглежда е главният. Всъщност, не стреляй по дяволите. Този път някой от тях ще трябва да отговори на един-два мои въпроса.

„Този път?“ Жената в прегръдките му премигна. Борейки се с горещите тласъци на желанието, опитвайки се да разбере какво крои Пейгън.

А зад нея мрачното трио се бе разположило ветрилообразно на брега.

— Сега, опитай се да изглеждаш ядосана. Всъщност, аз ще ти помогна — добави сериозно Пейгън. — След малко ще изрека някои доста груби думи, Синамон. Чуеш ли ги, искам да тръгнеш към пушката, пронизвайки ме с възможно най-ненавистния поглед, на който си способна. — Устните му се изкривиха в мрачна усмивка. — Така, както — в интерес на истината ме гледаш през по-голяма част от времето. Готова ли си?

Тя сбърчи кестенявите си вежди.

— Мисля, че да, но…

— Спести си въпросите, Angrezi .

В следващия миг той рязко се промени и я отблъсна от себе си така грубо, че тя едва не падна. Те именно това и очакваха.

Лицето му стана гневно.

— Кого си мислиш, че мамиш, кучко? Това ли разбираш ти под страст?

Той я изгледа презрително и повиши тон:

— По дяволите, та в Коломбо съм имал и по-добри курви само за три рупии. Ще трябва да измислиш нещо по-интересно, преди да съм ти…

Пейгън рязко се обърна. Преструвайки се, че за първи път забелязва мълчаливите си наблюдатели, той млъкна.

Последваха дълги и цветисти псувни.

— А, ето какво правила тази кучка тук на брега. Трябваше да се досетя — той присви тъмните си очи и в тях забляска опасно огънче.

— Тук ми намирисва на Ръксли. Само той би пратил жена да му върши мръсната работа.

Един от мъжете, с лице на ястреб, застанал в центъра, ехидно се усмихна.

— Бая хваща окото, а? Да, курвата си свърши добре работата, Пейгън. Доколкото чувам, нещо е размътила спокойните води, в които плува нашият капитан. Останалото ще го вършим ние. А, повярвай ми, ние знаем как да довършим мъжки работата.

Той направи знак на мъжете от двете си страни да тръгнат към плажа.

— Но преди да съм те пречукал, ще те накарам да изпееш пред Ръскли всичко, което знаеш. Е, ако не ме бива много с финеса, ще го докарам откъм бързина приятелче.

При кривата усмивка в устата му зейна празнина от три липсващи зъба. После извади от задния си джоб дълга, извита кама.

— Имам я от Алхабат, от петдесет и седма. Един побъркан туземец се опита да ме обръсне. Острието обаче ви е достатъчно остричко, надявам се. Искаш ли да опиташ?

Пейгън повдигна вежди с хладнокръвен присмех.

— Алхабат. Та, къде беше, като влязоха бунтовниците? Криеше се зад укрепленията с жените, а?

Малките, свински очички на противника му се свиха.

— Ще съжаляваш за тези си думи, копелдако. Е добре, говори си. Скоро така силно ще заговориш, че ще те чуе цяло Коломбо.

Зъбите му блеснаха, докато забърсваше извитото острие в ръкава си.

Пейгън незабележимо следеше движенията на жената. Тя почти бе стигнала до камъка, отстъпвайки бавно назад, без да сваля гневната маска от лицето си.

„Чудесно се справяш, Синамон. Много добре. А аз ще се опитам още малко да отвлека вниманието на тези главорези…“

Пейгън скръсти ръце на гърдите си и зае преднамерено нахална поза.

— Нима Ръксли си е мислил, че една курва е в състояние да ме накара да пропея? По дяволите, та това е било прекрасна идея! Но ти, драги, няма да имаш повече късмет от тази скапана кучка. И все пак, предполагам че тя се справи доста по-добре от вас тримата, гадове — добави замислено Пейгън. — Между другото къде ви намери Ръксли? В някой от долнопробните бардаци с опиум в Делхи ли? Или във вертепите на Макао?

— Хвани го, Сами!

Мъжът в средата се обърна към съучастника си. Той обаче се бе втренчил в облечената само с мъжка риза и копринени кюлоти жена.

— Нея я остави, тя е на Ръксли — излая шефът им.

„Значи наистина съм“ , помисли си тя, но само стисна зъби и старателно запридърпва пешовете на ризата, опитвайки се покрие с тях пушката на Пейгън.

За щастие мъжът с ястребовото лице не и обръщаше внимание. Не я гледаше и третият, препречил пътя на Пейгън за отстъпление. Оставаше й само да насочи оръжието, без да привлече погледите им.