Кристина Скай - Рубинът

Тя отчаяно се опита да избяга от магнетичното привличане на обсидиановото му око. Бързо сведе глава и несъзнателно свря лицето си във врата му, там, където ризата бе разкопчана. Премигна от усещането на, тази гореща мъжка плът, покрита с косъмчета с цвят на махагон. Едно от тях я погъделичка. Тя сбърчи нос и се учуди.

Езикът й сякаш сам намери пътя към непослушното къдраво косъмче. Искаше само да го махне, но то прилепна и езикът й игриво го подръпна, а после близна пламналата кожа.

Ръцете на Пейгън конвулсивно се впиха в китките й. Тихо и гърлено прозвуча произнесената от него ругатня.

Устните й несъзнателно се усмихнаха. Някакъв инстинкт, който тя не разбираше, подтикна англичанката със синьозелени очи да захапе къдравото косъмче и да го подръпне още веднъж.

— Милостиви Боже! — простена Пейгън, пусна китките й и обхвана главата й с ръце. — Не спирай. Angrezi !

Неговата настоятелна молба разпръсна сладостната омая.

Преди това обаче тя разбра какво е усещането при допир с него.

Приятно. Много повече от приятно дори. Той беше мъж, истински мъж, който я накара да се почувства пълноценна жена.

Кожата му беше извор на живителна топлина, гласът му бе груб и първичен, подобно допир на гола кожа до грапавата кора на дърво.

Нейната гола кожа.

В съзнанието й изплуваха други видения, които накараха кръвта й да се разбунтува. Неговите големи бронзови ръце по пламналата й плът. Мазолестите му длани, силни и дразнещи. Те взимат… всичко, което поискат.

А тя иска той да взема повече и повече, докато самата тя е цялата желание. В страстен копнеж по недостижимата лудост да се превърне само в плът и кръв.

Мили Боже, какво правеше той с нея?

Ръцете й се свиха в юмруци и го заудряха по гърдите. Тя замята глава в опита си да се освободи от дланите, които обгръщаха лицето й.

— П-пусни ме!

— Защо? — бавно изрече Пейгън. Лицето му се напрегна. — На теб ти харесва точно толкова, колкото и на мен. Защо тогава да спирам? — той повдигна лицето и нагоре и очите й срещнаха изпепеляващия му поглед. Може би Ръксли не те е обучил достатъчно, Angrezi . Нека аз да ти покажа как да накараш един мъж да се разпадне на хиляди късчета.

Лицето му бе потъмняло от гняв, когато се наведе по-плътно над нея.

— Първо, когато докосваш един мъж, давай си вид че това ти доставя наслада. Движи тялото си. Шепни. Потръпвай. Така изпълнението ти ще бъде правдоподобно. — Един мускул подскачаше под кожата на здраво стиснатите му челюсти. — После разтвори устни и погледни жертвата си така, както ме погледна преди малко — зашеметена и копнееща. Самата първична невинност! За Бога, така можеш да повалиш на колене всеки мъж само за секунди!

Погледът все така изгаряше лицето й. Под сянката на сплетените клони чертите му преливаха в тъмни ивици, започващи от тъмните очертания на устата и стигащи до черните дъги на сключените му вежди.

Гласът му стана твърд при следващите думи:

— Най-важното, скъпа. Гледай мъжа в очите. Отчитай промяната в усещанията му. Прецени слабостта му. И се постарай да му внушиш, че той е единственото нещо на света, което има значение за теб. Нямаш представа какво е това за самочувствието на мъжа — добави той с горчивина.

Тя се вкамени в прегръдката му, отвратена от циничната откровеност в думите му.

Възможно ли е това да е истина? Наистина ли съществуваха такива жени, които да се държат така, за да получат пари и власт?

И дали някога и тя не е била една от тях, преди да загуби паметта си?

През схванатото й тяло премина тръпка. Тя се извърна, обзета от предчувствие за нещо ужасно, което дори не можеше да определи с думи. То само чакаше притаено да нахлуе в съзнанието й. Мили Боже, само да можеше да си спомни…

Пейгън грубо се засмя.

— Поздравления, мила моя! Колко бързо възприемаш! Сега разбирам защо Ръксли е избрал теб за тази задача. Но обучението ти все още не е първокласно. — Ръцете му разтвориха дланите й и мазолестите му пръсти започнаха да се провират между чувствителните им вдлъбнатини. — Ако все пак всичко това не ти донесе желаната победа, просто наклони назад хубавата си главица и чакай. През цялото време не забравяй да притискаш меките си бедра към бедрата на жертвата ти Срещу такава атака той няма да има никакъв шанс. За нула време глупакът ще почне да яде от ръката ти.

— Спри, Пейгън — дрезгаво изрече тя. — Нямаше… нямаше нищо подобно.

Устните му се изкривиха в иронична усмивка.