Кристина Скай - Рубинът

Почувства как той рязко се стегна. Усети силното биене на сърцето му, когато я притисна до гърдите си.

Обля я горещината, която се излъчваше от стегнатото му, твърдо като гранит тяло.

Внезапно подигравката и насмешката изчезнаха и всичко стана някак много сериозно. Сред горещина и жажда.

Само лудост и желание.

Дъхът й секна от мрачното изражение на лицето му, от напрежението, което сякаш струеше във въздуха.

— Свали халата, Синамон!

Тя преглътна.

— Н-няма.

— Веднага, моето момиче — процеди той. — Никъде няма да отидем, докато не сменя превръзката ти.

Тя го погледна втренчено.

— Наистина ли мислиш, че ще ти причиня болка?

Челото й се набразди леко от учудване. В гласа му звучеше нещо нечувано досега. Нещо, което почти можеше да се нарече… неувереност.

Но веднага отхвърли тази мисъл. Само един поглед й беше достатъчен, за да разбере, че този мъж не познава значението на тази дума.

Усети боцкане по кожата от старите превръзки. Те сигурно се бяха вкоравили от спечената кръв. Опита се да не мисли колко хубаво би било в прохладната вода.

Погледите им се пресрещнаха, синьозелен блясък срещу студен оникс, след което тялото й се разтърси от глава до пети, сякаш от удар.

Само ме помоли и ще ти помогна, Синамон.

Никога няма да поискам нещо. Нито от теб, нито от някой друг.

Очите му се сведоха към сочните й чувствени устни. Пръстите й потрепериха и тя затвори очи, уплашена от магнетичната сила на погледа му.

Отвори ги, когато усети пръстите му да се плъзгат нагоре по ръцете й.

Дяволите да го вземат!

— Не-дей… — започна тя, но думите спряха на устните й.

Гледаше омагьосана как големите му ръце се плъзгат по-нагоре и обхващат раменете й с неочаквана нежност.

Сърцето й започна да подскача. Какво й ставаше?

Отмести се встрани със сподавен вик и допря ръка до устните си, сякаш да загаси огъня от погледа му, който беше останал върху тях. Нямаше смисъл.

Как беше успял така да я обърка. Отначало този изгарящ гняв, а сега и това?

Кое това! — попита равен глас. Безумие? Жажда? Глад. Това беше думата. Крещящ и безсрамен глад, който растеше с всеки удар на сърцето й, докато единственото, което остана пред погледа й, бяха тези плътни, стегнати устни. Тези силни загрубели пръсти.

Единственото, за което мислеше, беше колко приятно би било да ги усеща върху тялото си. Навсякъде. И да няма никакви дрехи, които да им пречат. Почувства се разгорещена и замаяна. В този момент Пейгън рязко я извъртя и смъкна надолу горната част на халата, за да оголи гърба й.

Тя стоеше неподвижна. Краката й тежаха като олово, кръвта й кипеше, при всяко поемане на въздух я пронизваха стотици странни усещания. Силата на мускулестите му бедра, които тя усети, беше толкова различна от нежността на пръстите му.

— Дяволите да те вземат! — извика, когато той свали първата превръзка.

Ръцете му замряха. Долната превръзка се бе залепила за кожата. Много внимателно той започна да я отлепва от краищата на раната, докато най-после успя.

Тя рязко издиша.

— Стой мирно, Синамон.

Тя леко потръпна. Отчаяно се мъчеше да изпъди приятната топлина и отмалялост, които превземаха тялото й инч по инч, за да я завладеят напълно.

— Просто го изтърпи , не можеш ли?

Ръцете й се свиха в юмруци. Извърна се с лице към него, от гърлото й се надигна стон.

— Остави ме, малоумник такъв! Причиняваш ми болка !

— Лъжеш! — прошепна Пейгън с помътнели от желание очи. — Не изпитваш болка сега, а жажда, страст и още хиляди неща. — Погледът му се насочи към сочните й гърди, които бяха порозовели. — Аз знам това, защото изпитвам същото — добави той с насечен глас.

В следващата секунда тя се оказа притисната до него.

— Можеш ли да го отречеш?

Тя застина неподвижно и се опита да не обръща внимание на горещия стоманен твърд връх, който се допираше до меката извивка на корема й.

— Боли… ме, Пейгън.

Не го каза за болката от раните си. Ставаше дума за друга болка, за това странно, мъчително безпокойство, което я обзе. За безумния, страстен копнеж.

Пейгън гледаше омаян гърдите й, които буйно се повдигаха, и веничката на шията й, която забързано туптеше.

— Обърни се — изръмжа той.

Сложи нови превръзки върху бързо зарастващите рани. Правеше го в напрегнато мълчание. Единственият шум в стаята идваше от размотаването на превръзката по меката й кожа.

И от бясното бучене в ушите му.

Хайде, човече, овладей се!