Кристина Скай - Рубинът

— Но ти правиш една основна грешка, господин Пейгън — отсече тя, като затегна колана около тънката си талия. — Аз не съм ничия заложничка. Набий си го в главата.

— Така ли? — в здравото му око се появи метален блясък. — Ти не си разбрала едно основно нещо, Angrezi . Ти си заложничка, искаш или не. Сега единственият въпрос е дали си заложничка на Ръксли — в кратката пауза той втренчи окото си в алените й устни и продължи със сподавен глас: — Или ще бъдеш моя .

Тя не помръдваше, сякаш омагьосана от разгорелия се огън в това немигащо око. За момент й се стори, че там се мярна съжаление.

После то изчезна и лицето му отново стана лениво и непринудено.

— Добре ли си почина?

— Т-това беше алкохол , ти ме упои насила! — остро отвърна тя. — Как смееш да се опитваш…

— Да се опитвам какво — да те прелъстя ли? Ако се бях опитал , Синамон, знай, че щях да успея — при следващите думи гласът му стана дрезгав. — Можеш да бъдеш сигурна, че сега нямаше да стоим тук облечени и да спорим. — Загрубелите му пръсти спряха да галят Меджик по главата и маймунката кресливо запротестира. Пейгън я погледна ядосан и продължи:

— За Бога, ти си по-заядлива от Меджик. Дадох ти само няколко капки бренди тази сутрин. Много малко, за да се развърже езикът ти и съвсем недостатъчно, за да обезвредя това твое остро оръжие.

— Проклети комари! — вбесено извика тя, като започна енергично да се чеше по тила.

— Отвратителни са, нали? — все още с Меджик в ръцете, той гъвкаво настани едрото си тяло в бамбуковия стол до прозореца. — Не си свикнала с тропиците, така ли? Но аз си го обяснявам.

— Обзалагам се, че имаш обяснение за всичко — тя продължи да се чеше.

— Как ти звучи „хладно“?

Тя вече не се чешеше толкова енергично.

— Хладно, меко… — Пейгън направи малка пауза, преди да изстреля най-големия си коз: — Хладно, меко и мокро?

— Не, благодаря. Не желая повече да ме насилваш с никакъв алкохол — каза твърдо тя.

Той отметна назад глава и избухна в смях, а Меджик го загледа с любопитство.

— Не, нещо много по-хубаво от алкохола, скъпа. Вода, хладна и приятна, вода за къпане и плуване, която се простира докъдето стига погледът…

Тя рязко спря с почесването.

— Вода? Наистина ли? Къде е?

— Недалече — той прикри победната си усмивка. Намести Меджик на стола и мързеливо се изправи. — Нека да сменя превръзката и тръгваме.

— Ние тръгваме, така ли? Вече започвам да разбирам. Ако имаш такива намерения, по-добре не ме слагай в сметката. Освен това, престани да използваш раните ми, за да ме зяпаш похотливо.

Едната му вежда подигравателно се повдигна.

— Видял съм всичко, което може да се види. Нямаш никакви тайни повече, Синамон, бъди сигурна.

Страните й почервеняха.

— Страх ли те е, Angrezi — в гърления му смях напираше предизвикателство.

— Да не се мислиш за страшно хитър? Да, ама няма да стане. Играта ти ми е ясна.

Пейгън мълчаливо чакаше, загледан в пръстите й, които мачкаха и усукваха меката коприна на халата му. Не искаше да си представя кадифената кожа отдолу.

— Не съм хитър — бавно отвърна той. — Особено, когато става дума за теб, Синамон. — Нещо просветна в тъмната дълбина на окото му. — Просто съм решен.

Тя се намръщи. Решен на какво? Но не попита.

Нещо й подсказа, че е по-добре да не знае.

В този момент мисълта да отлепи превръзката си и да се гмурне в хладната, мека като коприна вода, беше изкушение, на което не можеше да устои.

— Много добре, господин Пейгън. В крайна сметка ще дойда с теб.

— Хубаво. Започвам да си мисля, че не си съвсем безнадеждна, Angrezi .

— Престани да ме наричаш така! Все едно, че ти не си англичанин като мен. Това означава тази дума, нали?

Той не й отговори веднага.

— Да, така е. Но на мен думата ми харесва и не мисля да се отказвам от нея. Дори и заради теб, скъпа.

— Безспорно ти си най-нахалното и досадното… — с всяка дума тя ставаше все по-разгорещена и ядосана, — копе…

В същия миг той скочи от стола, сграбчи китката й и изръмжа.

— Не смей да го кажеш на глас!

Тя се отдръпна назад, ужасена от мръсната дума, която беше на върха на езика й. Ужасена и от сляпата ярост, която помрачи лицето му, малко преди да се овладее.

Започна да се мята, за да се отскубне от желязната му ръка, но усилията й доведоха само до това, че краищата на халата й се разтвориха. Бялнаха се стройните й бедра, преди тя да успее да се загърне със свободната си ръка.