Кристина Скай - Рубинът

— Да… да те вземат дяволите, Пейгън!

— Ругай колкото си искаш, Синамон, но ще го изпиеш до капка! — при следващите думи гласът му стана суров: — Освен ако не искаш да те оставя тук сама, когато утре тръгна към Уиндхевън.

По тялото й премина тръпка, но въпреки това тя продължи да упорства, вече леко замаяна.

— Лоша работа, Angrezi . В момента имаш два проблема — твърде много дрехи и твърде малко здрав разум. Смятам да направя нещо и по двата!

Тя смътно усети как стегната рокля вече не стяга врата и раменете й. И приятна, колко приятна милувка на хладния въздух по пламналата кожа…

Внезапно разбра, че е проговорила на глас.

— Радвам се, че си съгласна — тихо каза Пейгън, докато се занимаваше с кукичките на корсета и се ядосваше на вироглавството на англичанките. — Сега се обърни, за да махна това проклето нещо.

Тя не изпълни нареждането му и той просто я обърна, за да изхлузи измъчващия я корсет, като наум се закле, че ще го унищожи при първа възможност.

Защо жените не оставят телата си свободни, както природата ги е създала? Той метна корсета настрани, който се удари в стената и глухо тупна на пода.

Следващото нещо за сваляне беше горната й фуста. Тя вече беше съвсем омаломощена, за да му попречи. Можеше само да мята глава насам-натам, а пръстите й мачкаха меките чаршафи.

— О-остави ме на мира — задъхано каза тя.

Пейгън се опитваше да не гледа стройните й бедра, двете възвишения по-нагоре, увенчани с коралови връхчета.

През тялото му премина огнена струя, която събуди познатото усещане в слабините.

— Искам да се отпуснеш и да починеш. Чакат ме осемстотин акра зелено злато, които искат грижи като малки деца. А утре, когато тръгнем, ще дойдеш с мен.

Останали без сили, ръцете й се отпуснаха върху завивката.

— Не искам — едва успя да каже, но намери сили предизвикателно да продължи: — И няма да дойда…

О, какъв устойчив боец беше тя! Нещо му подсказваше, че е губила твърде много в живота, че много често й се е налагало да се бори така настойчиво за себе си.

Дълбоко в душата му се зароди чувство, което започна да се събужда. Нещо безшумно, неясно, напълно непознато. Едновременно нежност и опасен копнеж…

Неща, които англичанинът знаеше, че няма да притежава никога.

Копнеж… по чувства, които бяха толкова нереални, колкото прашните вихрени дяволи, които бушуваха надолу по Хинду Куш. Колкото миражите, които трептяха над нажежените пясъци на Раджастан. Като ефирната утринна омара, която се издигаше над Уиндхевън всяка сутрин, с горчивина си мислеше той.

Когато накрая тя потъна в сън, той все още седеше до нея. Лицето му бе замръзнала маска. Болезнено беше да е толкова близо и да не я докосва.

Ако излезеше обаче, болката щеше да бъде по-силна.

Слънцето висеше над върховете на дърветата — пламтящо като разтопено злато. Пейгън се изкачи по стълбите на бунгалото уморен, но доволен от подготовката за утрешното пътуване.

Когато застана пред вратата, до него достигна глухо думкане и остри маймунски крясъци. Каква ли дяволия вършеше Меджик в момента?

Звуците идваха откъм стаята му, или от стаята, която беше негова, докато не се появи неканената гостенка. На прага се спря, черните му очи заискриха, а едната му вежда леко се повдигна.

Ако не беше толкова стреснат, сигурно щеше да се разсмее. Но сега можеше само да гледа, без да вярва на очите си, на сцената, която се разиграваше пред него.

Облечена в собствения му копринен халат — и почти нищо друго, прецени той — красивата му гостенка губеше битката с малката маймуна за раздърпания, наполовина разкъсан корсет.

Несъзнателно се усмихна. Изисканата дама, надменната красавица беше изчезнала. Вместо нея пред очите му застана една буйна съблазнителка със златна коса, разпиляна над ефирното облекло, под което прозираше всяка извивка на тялото й. Бузите й горяха, а очите й грееха.

И беше чудно красива, просто спираше дъха.

— Дай го, проклето животно! — тя стисна по-здраво една от дългите връзки и силно дръпна, а Меджик реагира с порой от протестни крясъци. — Не мога да ти го дам, чуваш ли? За какво ти е корсет, глупачке такава! Да го носиш на главата си ли? Веднага да… о-о-у!

С остро изпукване връзката се скъса от силното опъване. Англичанката полетя и падна на пода, коприненият халат се разтвори и показа сякаш посипана със златен прашец кожа от глезена до над бедрото.

В това време Меджик подскачаше от възторг и пищеше пронизително, стиснала до гърди корсета като законна плячка след тежък бой.