Дан Симънс - Кухият човек

Ах, Джери… Тъгата на Гейл е като тъмна сянка, прокрадваща се върху слънчев пейзаж. Тя поглежда през прозореца към градската пустош отвън. Не исках да любопитствам, но всеки път, когато се опитвах да разбера за какво си говорите, виждах все нови и нови образи и спомени.

Какви образи, момиче?

Сивото небе, сивите бараки, сивата земя, сивите наблюдателни вишки… черната бодлива тел на фона на сивото небе. Раираните униформи, остриганите глави, мършавите като скелети силуети в груби торбести вълнени дрехи. Сутрешната проверка в млечната утринна светлина, дъхът на концлагеристите, издигащ се като мъгла над тях. Германските есесовци с дебели вълнени шинели, кожени колани и кожени ботуши, изглеждащи охранени и доволни в бледата зора. Викове. Крясъци. Маршируващите боси нозе на командата, определена за работа в гората.

Жена му и сина му загинали там, Джери.

Това Аушвиц ли е?

Не, казва се Равенсбрюк. Малък лагер. Преживели там пет зими. Разделени. Но си изпращали бележки по тайна съобщителна мрежа. Жена му и синът му били разстреляни две седмици преди освобождаването на лагера.

Бремън примигва. Тракането на металните колела по металните релси е като хипноза. Той затваря очи. Не знаех. А дъщеря му — Ребека?… Тази, за която каза, че била в Лондон?

Джейкъб се оженил повторно през 1954-а. Втората му съпруга била британка… от медицинската част, която освободила лагера.

Къде е тя сега?

Умряла от рак през 1963-а.

Господи.

Джери, той е толкова тъжен! Не го ли усети? Никога не съм се сблъсквала с по-дълбока тъга.

Бремън отваря очи и потрива бузи. Не се е бръснал тази сутрин и косъмчетата вече бодат. Да… Усетих някаква обща тъга. Но вълнението му от експериментите също е забележително, Гейл. Те наистина го вълнуват.

Както и теб.

Е, да… Той изпрати образ с Джейкъб и себе си в Стокхолм при получаването на общата Нобелова награда. Но Гейл не се засмя.

Джери, не разбрах всичко за тая квантова физика. Искам да кажа, стана ми ясна връзката между относителността и твоята дисертация… както и доста неща за теорията на вероятностите и несигурността… но какво общо има всичко това с работата на Джейкъб по изучаването на мозъка?

Обръща се и я поглежда. Искам да ти го обясня с помощта на най-простата математика.

Предпочитам с думи.

Той въздиша и затваря очи. О кей… ясно ли ти е как изследванията на Джейкъб се превеждат на езика на моята математика? Как проявленията на неврологичните вълни, които той записва, завършват в един вид суперхолограми? Сложни, взаимодействуващи си полета?

Да.

Така, да направим следващата крачка. Но не съм сигурен къде ще ни отведе тя. За да мога да работя както трябва с данните, трябва да усвоя новата нелинейна математика, която наричат математика на хаоса, а също и геометрията на неправилните повърхнини. Не знам какво общо имат тук неправилните повърхнини, но данните предполагат, че има някаква връзка…

На въпроса, Джери.

Добре. Работата е там, че снимките на Джейкъб на човешкото съзнание — на човешката личност — в действие поставят въпроса за класическия „експеримент с двата процепа“ в квантовата механика. Спомняш ли си го от университета? Той е довел до така наречената Копенхагенска интерпретация.

Припомни ми го.

Ами квантовата механика твърди, че енергията и материята на най-малките частици понякога се проявяват като вълни, понякога — като частици. Зависи от това по какъв начин ги наблюдаваш. Но истински ужасното в квантовата механика — оная мистична нейна част, която Айнщайн отказал да приеме, — е идеята, че самото наблюдение е това, което превръща обекта в едното или другото.

В какво са тези процепи?

През изминалия половин век учените непрекъснато повтарят експерименти, където частиците — вероятно електрони — се изстрелват към бариера с два успоредни процепа в нея. На екран зад тази бариера се виждат преминалите електрони, фотони, или бог знае какво…

Гейл се изправя и се намръщва. През нейния поглед той вижда своето напрегнато лице със затворени очи. Джери, сигурен ли си, че това има нещо общо с изследванията на Джейкъб Голдмън и човешкото съзнание?

Бремън отваря очи. Потърпи още малко. Той отваря две бутилки портокалов сок и подава едната на Гейл. Този експеримент показва недвусмислено колко мистична, и по-точно своенравна, е вселената.