Георги Стоев - Истинската история на Маджо

Началото на конфликта между двамата бе лъснал няколко месеца по-рано, но бе започнал години преди това още при създаването на СИК. Маджо се занимаваше с бизнеса с петрола, месото и захарта с Ганев. След смъртта на Васил Илиев СИК продължаваше да си действа основно като застрахователна компания, но всички бизнесмени, които са се застраховали, ставаха и бизнес партньори на Малкия Маргин, който се развил благодарение на схемата на брат си да изпраща бизнесмените при него.

По същата схема в лапите на Малкия Маргин бяха попаднали Славчо Христов и двама софийски тарикати: Робърт Стефанов и Емил Петров — Русия. Робърт Стефанов някога се подвизаваше на Магурата, а Емо Русия бе бивш бачкатор в Кремиковци. Двамата имали широкомащабни планове с контрабандата с цигари. Така Малкия Маргин забогатял за кратко време, но никой не знаеше дали даваше процент на брат си. Имаше неблагоразумието да построи палат в Бояна. След което направил още една голяма глупост. Поканил Димата, за да му се похвали.

Димата имаше едно качество винаги да пресмята чуждите пари и набързо направил интрига, като отишъл при Маджо и наковал Маргина, че прави пари на гърба на организацията. Това накарало Маджо да побеснее и на събрание на СИК директно обвинил Малкия:

— Имам данни, че изкарваш пари на мой гръб!

— Какви по-точно, батко Младене? — смирено го попитал той.

— Заедно с твоите приятели продавате контрабандни цигари, като използвате моето име.

— Батко Младене — продължил скромно Малкия, — аз мисля, че в Германия теб никой не те познава. Това смути акционерите, но изкара извън нерви Маджо.

— Тогава те осъждам на смърт! — Маджо изстреля думите и напусна залата без никакви обяснения.

След създаването на ПИМБ (Първа източна международна банка), която Маджо оглави, той убеди всички да вкарат парите си в нея. Финансовата криза през 1997 година и големият фалит на банките бе причината Маджо да прибере парите на съдружници и акционери с мотива, че така той спасява банката, а те парите си.

Но всъщност той спаси банката и превърна всички в свои заложници. И винаги, когато някой се нуждаеше от пари и отиваше да иска, бе отпращан с празни ръце и едно единствено обяснение: „Банката сега се развива, не трябва да я изправяме отново пред фалит!“.

Големия Маргин никога не се бе страхувал от Маджо, макар че и той бе вкарал всичките си пари, и затова реши, че може да го умилостиви. На практика обаче единственото, което можеше да направи, е да измоли милост за брат си.

— Младене, прости на брат ми! Все пак той е само на двайсет и пет години, нормално е да се излакоми!

— Ще му простя — процедил през зъби Маджо. — Но искам един милион марки глоба. И то още утре по обяд! А имам и едно друго условие. Все пак някой трябва да понесе наказание за назидание на другите. Вместо брат ти ще убия Миро Катъра.

Миро Катъра беше бивш борец от Кюстендил, а после от „Левски“. Беше израснал с Малкия Маргин и беше дясната му ръка. Големия Маргин не посмял да моли за милост и за Миро. Още същата вечер ги предупредил и предложил на Миро да се скрие. Вместо това Миро направил нещо странно — потърсил същата вечер Жоро Илиев, с когото били съседи в Кюстендил и приятели покрай борбата. Въпреки че Миро бе изпълнителен директор в СИК, изцяло се занимаваше с бизнес и никога не е имал сблъсъци с ВИС.

— Бате Жоро — проплакал той, — знам, че навремето не дойдох да работя при теб, но с Малкия Маргин израснахме заедно и така се завъртяха нещата.

— Никога не съм ти се сърдил за това — отговорил му Жоро.

— Сега Маджо ме е осъдил на смърт. Можеш ли да ми помогнеш?

Жоро не му дал никакви гаранции, но на другия ден, когато Младен отишъл да си прибере единия милион марки, получил внезапно обаждане от Жоро Илиев.

— Имаш ли време да се видим спешно на „Кимбо“? — едно от митичните кафенета на „Патриарха“, където се събираха групировките.

И двамата се изсипали с охраната си. Без никаква прелюдия Жоро започнал:

— Знаеш, Младене, че не ти се бъркам в бизнеса. Смятам, че сме си разпределили нещата и няма за какво да си гоним гарес, но ако убиеш Миро, веднага ти отварям война. А, повярвай ми, от това никой няма да спечели!

Маджо дал думата си, че няма да го убива. Повикал в офиса си Малкия Маргин и Миро и им заявил:

— Оставям ви да живеете! Но вече ще я карате без моята протекция. Сега ще видите, като сте сами на улицата, как ще ви изядат кучетата.

Впоследствие стана точно обратното. След като купиха имотите на Милен Ганев, забогатяха неимоверно и за кратко време излезнаха с едни гърди. Но след заплахата на Маджо Започнаха да ходят с тежка охрана.