Климент Охридски: Из живота на Кирил

Когато философът се радваше в Бога, пак пристигна нова вест и му се откри работа, не по-малка от първата. Подучен от Бога, Ростислав, моравският княз, се посъветва със своите князе и с моравците и изпрати пратеници до цар Михаила, говорейки: „за нашите хора, които се отказаха от езичеството и приеха християнството, ние нямаме такъв учител, който да ни обясни на наш език истинската християнска вяра, та и другите страни, виждайки това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител; защото за всички страни винаги излиза от вас добър закон.“

Като свика съвет, царят повика Константин философ и го накара да изслуша тази молба. И му рече: „Философе, зная, че си уморен, но ти трябва да отидеш там, освен тебе друг никой не може да свърши тази работа.“ А философът отговори: „Макар и да съм уморен и болен телесно, с радост ще отида там, ако имат букви на своя език.“

Царят му каза: „Дядо ми и баща ми, и много други, които да дирили това, не са го открили, та как аз мога това да открия?“ А философът забеляза: „че върху вода, кой може да напише беседа, без да бъде наречен еретик?“ А царят му отговори заедно с вуйка си Варда: „ако ти поискаш това, може да ти го даде Бог, който го дава на всички, които просят без съмнение, и отваря на онези, които хлопат.“

Като си отиде, по предишния си обичай философът се предаде на молитва заедно с други сподвижници. И скоро му се яви Бог, който изпълнява молбите на своите раби. И тутакси състави буквите и започна да пише евангелска беседа: „В началото бе словото и словото бе у Бога, и Бог бе словото“ — и т.н. Царят се зарадва и със съветниците си прослави Бога. И изпрати философа с много дарове, като написа до Ростислава такова писмо:

„Бог, който заповядва всекиму да дойде до познаване на истината и да се домогне до по-голяма степен на съвършенство, като видя твоята вяра и подвиг и сега, в наши години, като яви букви за вашия език, направи такова нещо, каквото по-рано не е било освен в най-старо време, та и вие да се причислите към великите народи, които славят Бога на свой език. И изпратихме ти тогова, комуто Бог яви буквите, мъж почтен и благочестив, много учен и философ. И приеми този дар, по-добър и по-почтен дори от всякакво злато и сребро, и от скъпоценен камък, и от нетрайното богатство. Стани с него да утвърдиш бързо делото и от все сърце да подириш Бога! Ала и общото спасение не пренебрегвай, но подтикни всички да не се ленят, а да поемат истинския път, та и ти с подвига си, след като си ги научил да познават Бога, да получиш заради него наградата си в този и в бъдещия живот за всички онези души, които ще повярват в нашия Бог Христос: отсега и докрай да оставиш на идещите поколения своя помен, подобно на великия цар Константин!“

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11539]

Последна редакция: 2009-05-06 15:00:00