Тимъти Зан - Тъмната сила

Пристъпи към вратата, отвори я и излезе навън. Чубака изръмжа под нос, но я последва. Слънцето блестеше ярко в късната утрин, само високо в небето имаше няколко облака. Лея погледна към чистото небе и неволно потрепери от внезапното усещане за голота, което нахлу в нея. От космоса спокойно можеха да наблюдават повърхността, но въпреки това нищо не ги заплашваше. Малко преди полунощ майката на рода бе донесла новината за неочакваното заминаване на звездния разрушител, а двамата с Чубака наблюдаваха потеглянето му с макробинокъла от раницата на уукито. Това беше първото им излизане навън от арестуването на Кабарак. Върховният адмирал внезапно бе решил да си замине тъкмо когато бе започнало да им се струва, че ще се наложи да се крият тук, докато не стане твърде късно.

Съдбата им беше направила неочакван подарък, но Лея не можеше да се отърси от подозренията си. От думите на върховния адмирал в дукхата тя остана с впечатлението, че той ще остане тук, докато не изтече срокът на публичното поругаване на Кабарак, след което щеше да започне разпитът му на кораба. Може би беше променил решението си и беше взел Кабарак по-рано като символичен жест на презрение към традициите на ногрите. Но майката твърдеше, че Кабарак все още е изложен на публично поругаване в центъра на Нистао.

Освен ако не я беше излъгала. Или пък може би я бяха излъгали нея. Но ако върховният адмирал подозираше майката толкова, че да я излъже, защо върху тях все още не се беше стоварил ескадрон имперски войници?

Лея си имаше работа с истински върховен адмирал с всичката хитрост, коварство и тактически гений, подсказвани от ранга му. Цялата операция можеше да се окаже внимателно подготвен капан и ако наистина беше така, тя щеше да го разбере едва след като паднеше в него.

Заповяда си да спре дотук. Ако се оставеше да я заслепят митовете за непогрешимостта на върховните адмирали, щеше да блокира мисленето си. Дори един върховен адмирал би могъл да сгреши и тя се сещаше за стотици причини, които биха могли да го накарат да напусне Онор. Например да се е провалила някоя операция от кампанията му срещу Новата република или да се е случило нещо друго, което е изисквало личната му намеса. Или просто бе заминал заради някаква спешна задача с намерение да се върне след ден-два.

Във всички случаи сега беше времето да нанесат своя удар. Ако успееха да намерят по какво да ударят. Чубака изръмжа едно предположение.

— В никакъв случай — поклати глава Лея. — Все едно да нападнем космическа станция. Не бива да допуснем големи щети над Нистао и населението.

Уукито изръмжа нетърпеливо.

— Не знам какво друго бихме могли да направим — каза тя. — Но смъртта и масовите разрушения няма да доведат до нищо, освен да ни върнат там, откъдето тръгнахме, преди да дойдем тук. Това със сигурност няма да убеди ногрите да напуснат Империята и да се присъединят към нас.

Погледна покрай скупчените колиби към далечните хълмове. Кафявата трева холм нежно се полюшваше на вятъра. Блестящите на слънцето тантурести фигури на десетина обеззаразяващи робота работеха здраво, като с всеки замах загребваха около четвърт кубически метър от горния отровен слой на почвата, прекарваха го през някаква непозната каталитична магия във вътрешността си и изхвърляха зад себе си чиста почва. Бавно, но сигурно извеждаха народа на Онор от ръба на унищожението, пред което се беше изправил. И освен това ясно напомняха — ако някой изобщо имаше нужда от такова напомняне — щедростта на Империята към ногрите.

— Лейди Вейдър — измяука дрезгав глас зад нея.

Лея подскочи.

— Добро утро, майко — кимна тържествено тя. — Как сте днес?

— Не усещам никаква слабост — отговори лаконично ногрито.

— Чудесно — думата прозвуча не на място.

Майката на рода не беше толкова невъзпитана, че да се оплаче гласно, но беше абсолютно ясно, че според нея тя е в позицията на губещ, че я чака безчестие и дори смърт на целия й род веднага щом върховният адмирал разбере какво е направил Кабарак. Лея знаеше, че е само въпрос на време майката да стигне до заключението, че най-доброто за нея е да предаде натрапниците на Империята.

— Как вървят плановете ви? — попита майката на рода. Лея погледна Чубака.

— Напредваме — каза тя. В известен смисъл това беше истина. Отхвърлянето на всички досегашни планове един по един наистина можеше да се определи като напредък. — Но остава още много работа.

— Разбирам — кимна майката, погледът й се плъзна покрай сградите. — Вашият дроид прекарва доста време с останалите машини.