Тимъти Зан - Тъмната сила

— Ясно — кимна Пелаеон. Пое си дълбоко дъх и неохотно се завърна към реалността. — Вие разбирате, сър, колко невероятно е твърдението на Джейд.

— Да — върховният адмирал вдигна блестящия си поглед към капитана: — Но то е и вероятно — той докосна клавиш и част от скулптурите изчезнаха. — Наблюдавайте внимателно.

Капитанът се обърна. Това беше същата сцена, която Траун му беше показал преди няколко дни — трите тежки крайцера, които прикриваха с оръдията си „Дамата на късмета“ и неидентифицирания товарен кораб, така че да успеят да избягат от Ню Кав… Пелаеон рязко си пое дъх. В съзнанието му нахлу невероятно подозрение:

— Тези кораби?!

— Точно така — каза Траун с мрачно задоволство. — Разликите между обикновен кръстосвач и крайцер с напълно автоматизирани системи са малки, но си личат, когато знаеш какво да търсиш.

Пелаеон намръщено гледаше холоса и се опитваше да проумее връзката между случилото се край Ню Кав и Мара Джейд.

— С ваше позволение, адмирале, но не ми се вярва Карде да доставя кораби на този изменник корелианеца.

— Да, така е — кимна Траун. — Очевидно още някой от злополучния контрабандистки кораб е разбрал на какво са се натъкнали. И ние ще трябва да го намерим.

— С какви данни разполагаме?

— С почти никакви. Според Джейд контрабандистите са се измъкнали от имперска засада след някаква провалена операция. Този случай трябва да фигурира някъде в архивите, ще го свържем с онова, което вече знаем за миналото на Карде, и ще видим какво ще излезе. Джейд каза, че корабът им се е повредил след втория скок в хиперпространството. Ако се е наложило да потърсят услугите на някой от по-големите космически центрове за ремонт, и това ще го има някъде.

— Веднага ще се разпоредя разузнаването да започне разследване — кимна Пелаеон.

— Добре — погледът на Траун се зарея за момент. — Освен това се свържете с Нилс Фериер.

Наложи се капитанът да се замисли доста, докато се сети за кого става въпрос.

— Онзи крадец на кораби, когото изпратихте да търси базата на корелианеца ли?

— Точно той — кимна върховният адмирал. — Предайте му да зареже корелианеца и да се съсредоточи върху Соло и Калризиан — той вдигна многозначително вежди: — Все пак, ако въпреки предвижданията ми корелианецът наистина планира да се присъедини към бунтовниците, каква по-добра зестра би могъл да донесе от флотата „Катана“?

Интеркомът избръмча.

— Слушам? — обади се Траун.

— Сър, целта се прехвърли в хиперпространството — съобщи мъжки глас. — Сигналът от устройството за проследяване все още е стабилен. Започнахме пресмятане на вероятните места, накъдето би могла да се е насочила.

— Много добре, лейтенант — каза върховният адмирал. — Твърде рано е да се правят предположения, тя ще промени най-малко още веднъж курса си, преди да се насочи към истинската си цел.

— Слушам, сър.

— Но пък не бива да й оставяме прекалено голяма преднина — добави Траун и изключи интеркома. — най-добре се върнете на мостика, капитане, и пригответе „Химера“ за полет.

— Слушам, сър — Пелаеон се поколеба: — Мислех си, че ще й дадем време да ни донесе координатите на флотата.

Траун го изгледа студено:

— Тя вече не е част от Империята, капитане. Мара Джейд иска да повярваме, че се връща, дори може самата тя да си вярва. Но това не е истина. Няма значение. Тя ще ни отведе до Карде и това е най-важното. С него и корелианеца вече имаме две преки следи към флотата „Катана“. И независимо откъде ще тръгнем, накрая ще я намерим.

Пелаеон кимна. Усещаше, че отново го завладява вълнението въпреки всичките усилия да остане хладнокръвен. Флотата „Катана“. Двеста тежки крайцера, които просто чакаха Империята да сложи ръка върху тях…

— Имам чувството, адмирале — каза той, — че последният ни щурм срещу бунтовниците може да започне малко по-рано от предвиденото.

Траун се усмихна:

— Може би сте прав, капитане.

Седяха около масата в къщата на майката на рода от рано сутринта, изучаваха карти, бойни планове и диаграми, за да измислят план за действие, който да е нещо повече от сложен начин за доброволно предаване. Накрая, малко преди да настъпи времето за обяд, Лея обяви край на срещата.

— Не мога повече да гледам тези неща — каза тя на Чубака, затвори очи и започна да масажира с палци пулсиращите си слепоочия. — Да излезем навън за малко — уукито възрази. — Разбира се, че е опасно — съгласи се уморено Лея. — Но цялото село знае, че сме тук, и досега никой не ни е издал на властите. Хайде, всичко ще е наред.