Тимъти Зан - Тъмната сила

— И каква е тя според теб? — попита Хан.

— Зависи какво е състоянието на корабите — отвърна Фериер. — Сигурен съм, че после ще се разберем.

— Аха — Хан се обърна към Ландо: — Какво ще кажеш?

— Забрави! — отвърна твърдо приятелят му. — Нямам нищо против да ни дадеш името. Ако информацията ти се окаже вярна, след като вземем корабите, ще се погрижим да ти платят. Ако не ти харесва — изчезвай!

Фериер отстъпи крачка назад:

— Добре, както кажеш — гласът му звучеше по-скоро обидено, отколкото ядосано. — Щом искате сами да го направите, аз съм пас. Но ако стигна до корабите пръв, скъпоценната ви Нова република ще трябва да си плати за тях. И то скъпо.

Обърна се и тръгна.

— Да изчезваме, Хан — измърмори Ландо, без да отделя поглед от гърба на крадеца.

— Добре — кимна Хан и се огледа за безделниците, които беше забелязал.

Те също се отдалечаваха. Изглежда, нямаше да имат неприятности, но той не свали ръката си от бластера, докато не влязоха в „Дамата на късмета“ и не затвориха люка.

— Ще приготвя кораба за излитане — каза Ландо и тръгна към пилотската кабина. — Свържи се с въздушния контрол и поискай свободна тръба за излитане.

— Добре — отвърна Хан. — Знаеш ли, ако се бяхме попазарили още малко…

— Не му вярвам — прекъсна го Ландо, докато пръстите му шареха по бутоните. — Прекалено много се усмихваше. И се предаде твърде бързо.

След десет минути бяха далеч, оставяйки отново след себе си вбесени митничари.

— Надявам се това да е последното ни идване тук — каза Хан. — Имам чувството, че изчерпахме запасите им от гостоприемство към нас.

Ландо го изгледа накриво:

— Гледай ти! Откога започна да се тревожиш какво си мислят другите за теб?

— Откакто се ожених за принцеса и получих правителствен документ за самоличност — изръмжа Хан. — Нали и ти стана почтен гражданин, а?

— Това не е нещо постоянно. Аха — усмихна се невесело той. — Изглежда, докато сме си говорили с Фериер, някой се е промушил и е закрепил нещо на корпуса. Обзалагам се на десет към едно, че е устройство за проследяване.

— Каква изненада — кимна Хан и превключи екрана, за да види къде е устройството. Беше отзад в долната част на корпуса, близо до стълбичката, за да е по-далеч от смущенията на агравитаторите. — Какво ще правиш с него?

— Системата Терахо ни е по пътя за Пантоломин — каза Ландо, след като погледна към екрана. — Ще се отбием там и ще се отървем от него.

— Добре — Хан погледна намръщено екрана. — Твърде жалко, че не можем да го лепнем още сега на някой друг кораб. Така поне няма да знае накъде сме се насочили.

Ландо поклати глава:

— Ако се върнем на Ню Кав, Фериер ще разбере, че сме открили устройството. Но ако искаш, можеш да излезеш, да го вземеш и да го подхвърлиш към някой минаващ наблизо кораб — обърна се усмихнат към Хан и го изгледа продължително: — Няма да стане, Хан, избий си го от главата.

— Добре де — изръмжа Хан. — Но това щеше да го махне от нас.

— И можеше да те убие — отвърна Ландо. — И след това трябваше да се връщам на Корускант и да обяснявам на Лея. Забрави.

Хан стисна зъби. Лея.

— Прав си — въздъхна той.

Ландо го изгледа отново:

— Хайде, приятелю, успокой се. Фериер няма никакъв шанс да ни изпревари. Повярвай ми, този път ще успеем.

Хан кимна. Всъщност не мислеше за Фериер. Нито пък за флотата „Катана“.

— Знам — кимна той.

„Дамата на късмета“ изчезна през един от отворите на прозрачния купол и Фериер прехвърли фаса в другия край на устата си.

— Сигурен ли си, че няма да намерят и второто устройство за проследяване? — попита той.

Странната сянка, сгушена между приготвените за товарене контейнери, помръдна и студено отвърна:

— Няма.

— Моли се да си прав — предупреди го Фериер със заплаха в гласа. — Не ми се ще да се окаже, че съм стоял там и съм слушал глупостите им за нищо — погледна намръщено към сянката и добави обвинително: — А ти замалко не развали всичко. В един момент Соло погледна право към теб.

— Нямаше опасност — отвърна спокойно духът. — Хората могат да ме забележат само ако се движа. Вие не забелязвате неподвижните сенки.

— Е, този път свърши работа — призна крадецът. — Все пак имаш късмет, че към теб погледна Соло, а не Калризиан — той вече те е виждал веднъж. Следващия път се постарай огромните ти крака да не вдигат толкова шум.

Духът не отговори.

— Хайде, обратно в кораба — заповяда Фериер. — Предай на Абрик да го приготви за полет. Предстои ни да спечелим истинско състояние — погледна нагоре за последен път: — И може би — добави той с мрачно задоволство — да заловим един комарджия с голяма уста.