Тимъти Зан - Тъмната сила

— Чудесно е, че се връщаме — подхвърли сухо Хан, когато двамата с Ландо слязоха по стълбичката. — Не е зле да се поогледаме, преди да хлътнем в заведението.

Ландо внезапно спря и пошепна:

— Едва ли ще ни се наложи да се занимаваме с „Мишра“.

Хан се обърна към него крадешком, нехайно спусна ръка към бластера си и плъзна поглед в посоката, в която гледаше Ландо. На около пет метра от стълбичката на „Дамата на късмета“ стоеше набит мъж, облечен в шарена туника. Той дъвчеше единия край на цигара и им се усмихваше със свенлива невинност.

— Приятел ли ти е? — прошепна Хан.

— Не бих казал — прошепна Ландо. — Казва се Нилс Фериер. Крадец на кораби и от време на време контрабандист.

— Предполагам, че е бил в „Мишра“ по време на онази история?

— Едно от главните действащи лица е.

Хан кимна и плъзна поглед през космодрума. Сред множеството забързани по работа хора биеха на очи неколцина, които просто се мотаеха.

— Крадец на кораби, а?

— Да, но едва ли би се занимавал с дреболия като „Дамата на късмета“ — увери го Ландо.

Приятелят му изсумтя:

— Дръж го под око все пак.

— Бъди сигурен, ще внимавам.

Слязоха от стълбичката и без да се бяха уговаряли, спряха и зачакаха. Фериер се ухили още по-широко и бавно тръгна насреща им.

— Здравей, Калризиан — кимна той. — Продължаваме да се сблъскваме, а?

— Здравей, Люк — отвърна Хан, преди Ландо да успее да си отвори устата. — Променил си се.

Още малко и Фериер щеше да докара истинска смутена усмивка.

— Е, съжалявам. Но едва ли щяхте да дойдете, ако бях подписал съобщението със собственото си име.

— Къде е Люк? — попита рязко Хан.

— Откъде да знам? — сви рамене Фериер. — Изчезна заедно с вас. Тогава го видях за последно.

Хан го огледа изпитателно, търсейки някаква следа от лъжа. Не видя нищо подобно.

— Какво искаш?

— Предлагам сделка на Новата република — сниши глас крадецът. — Продавам бойни кораби. Интересувате ли се?

По гърба на Хан полазиха тръпки:

— Може и да се интересуваме — отвърна, стараейки се гласът му да звучи нехайно. — За какви кораби говорим?

Фериер махна към стълбичката:

— Какво ще кажете да се качим?

— А защо да не си останем тук? — отвърна Ландо.

Крадецът се дръпна леко:

— по-спокойно, Калризиан. Какво си мислиш, че ще си тръгна с яхтата ти в джоба ли?

— За какви кораби става въпрос? — повтори Хан.

Фериер го погледна за момент, после многозначително се озърна.

— Големи — отвърна, като още повече сниши глас. — Стари крайцери — сега вече шепнеше: — Флотата „Катана“.

Хан с усилие запази изражението си на печен комарджия.

— Флотата „Катана“, така ли?

— Говоря сериозно — настоя крадецът. — „Катана“ е намерена и аз знам как да се свържа с човека, който знае къде е.

— Така ли? — изръмжа Хан. Нещо в лицето на Фериер…

Той се обърна рязко, очаквайки да види как някой се промъква зад гърба им през стълбичката в „Дамата на късмета“. Но освен обичайните преплетени сенки от светлините на космодрума не се виждаше нищо.

— Какво става? — попита Ландо.

— Нищо — отвърна Хан и отново се обърна към Фериер. Ако крадецът на кораби наистина имаше връзка с доставчика на Бел Иблис, това щеше да им спести доста време. Но ако разполагаше само със слухове, може би се опитваше да измъкне от тях повече информация.

— Защо си мислиш, че знае нещо? — попита настойчиво той.

Фериер се усмихна лукаво:

— Безплатна информация, а, Соло? Хайде, много добре знаеш как се правят тези работи.

— Добре тогава — намеси се Ландо. — Какво искаш от нас и какво ни предлагаш да купим?

— Знам името на човека — отвърна крадецът и лицето му отново стана сериозно. — Но не знам къде е. Мислех си, че ако обединим силите си, ще го докопаме, преди Империята да се е усетила.

Хан почувства, че нещо го стяга за гърлото:

— Империята също ли е замесена?

Фериер го изгледа презрително:

— След като начело е върховният адмирал Траун ли? Той е замесен във всичко.

Хан се усмихна криво. най-накрая откриха името на адмирала.

— Траун, а? Благодаря, Фериер.

Лицето на крадеца се скова, изведнъж разбра какво бе направил.

— За нищо — изсумтя той.

— Все още не сме чули какво получаваме от сделката — напомни Ландо.

— Знаете ли къде е? — попита Фериер.

— Имаме някаква следа — отвърна Ландо. — Какво предлагаш?

Крадецът ги изгледа изчакващо и накрая каза:

— Давам ви половината кораби, които открием. Освен това възможността Новата република да купи останалите на разумна цена.