Тери Пратчет - Дядо Прас

А Пондър създаде формата на Хекса. Не забравяше и че го сътвори в университет по магии, където стената между реално и нереално беше толкова разтегната, че през нея прозираха разни неща. Вече го терзаеше ужасното подозрение, че само е придал вещественост на невидима скица.

Хексът знаеше какво трябва да представлява.

А сега дори онова, което уж потръгна добре, се обърна с главата надолу.

Пондър зяпаше мрачно перодръжката на Хекса сред нейната плетеница от телчета и макарички

Вратата се отвори. Само един човек в Невидимия университет можеше да тресне толкова небрежно врата, която се затваряше с пружина. Пондър дори не се озърна.

— Здравейте отново, господин Архиканцлер.

— Работи ли твоята мислеща машина или не? — подхвана го Ридкъли. — Имаме една интересна…

— Не работи.

— Как тъй? И тя ли излезе в почивка за Прасоколеда?

— Господине, знам колко тъпо звучи, но според мен е прихванала нещо от Ковчежника, защото той често се отбива тук.

— Момко, та това е нелепо! — подсмихна се Деканът. — Идиотизмът не е заразна болест.

Ридкъли засмука озадачено лулата си.

— А бе, и аз се заблуждавах, но вече не съм толкова сигурен… Нали се смята, че мъдростта е прихватливо свойство?

— Как пък не! — възмути се Деканът. — Ридкъли, това да не ти е грип?

— Нали събираме студентите тук и се надяваме да прихванат малко мъдрост от нас? — с обидна учтивост напомни Архиканцлерът.

— Да, ама само в преносен смисъл.

— Тъкмо за пренасянето ти говоря. Ако се размотаваш с банда кретени, няма ли да станеш като тях?

— Е, донякъде…

— Не ти ли стига да си поприказваш пет минути с горкия Ковчежник, за да усетиш как и ти започваш да превърташ?

Другите магьосници закимаха. Пондър се намеси.

— Хексът и сега се справя чудесно с числата, но иначе плещи глупости.

— Ето, видяхте ли! — грейна Ридкъли. — Именно болестта на Ковчежника. Защо не се опитаме да изтекуваме и машината с хапчета от сушени жаби?

— Съжалявам, господине, но това е некомпетентно предложение — възрази Пондър. — Не можете да поправяте машини, като им давате лекарства.

— Че защо да не мога? Къде бяха онези плочки с букви и цифри, господин Стибънс? Аха, ето ги, как не, ги видях…

Седна и започна да натиска с един пръст досущ като президент на голяма корпорация.

Х-А-П-Ч-И-Т-Ъ-О-Т-С-У-Ш-Е-Н-И-Ж-Е-Б-И.

Няколко тръбички в Хекса издрънчаха.

— Господине, просто няма начин това да му въздейства — въздъхна Пондър.

— А би трябвало — поучително изрече Ридкъли. — Щом си е въобразил, че е психически болен, защо да не си въобрази, че отново е станал здравомислещ?

Пак започна да натиска.

М-Н-О-Г-У-Х-А-П-Ч-И-Т-Ъ-О-Т-С-У-Ш-Е-Н-И-Ж-Е-Б-И.

— Нали това нещо вярва на всичко, което му се казва?

— Е, щом поставяте въпроса така… Вярно, Хексът няма понятие за неистината.

— Знаех си. Току-що го уверих, че глътна голяма доза лекарство. И няма да ме нарече лъжец, нали?

В дълбините на Хекса разни чаркове потракваха и бръмчаха. Накрая машината написа.

+++ Добър вечер, Архиканцлер. Аз съм напълно възстановен и съм готов усърдно да изпълнявам задачите си.+++

— Аха, омръзна ли ти да се правиш на луд?

+++ Уверявам ви, че съм не по-малко здравомислещ от който и да е друг в това помещение.+++

— Ковчежнико, я излез малко да подишаш чист въздух! — побърза да нареди Ридкъли. — Повече май не може и да се желае. Сега да си свършим работата. Искаме да научим какво става.

— На конкретно място или изобщо? — попита Пондър с намек за сарказъм.

А перодръжката на Хекса вече скрибуцаше. Архиканцлерът се зачете в листа.

— Тук пише: „Сътворение по подразбиране на антропоморфни персонификации.“ Какво означава това?

— Ъ-ъ… Според мен Хексът се опита да ви отговори.

— Сериозно? Аз пък още не се бях опитал да му задам въпрос.

— Нали той вече може да ви чува, господине?

Веждите на Ридкъли се извиха. Той се наведе по-близо до фунията за глухи.

— ЕЙ, ТИ ЧУВАШ ЛИ МЕ?

Перодръжката изскърца. +++Да.+++

— ТИЯ МЛАДОЦИ ДОБРЕ ЛИ СЕ ГРИЖАТ ЗА ТЕБЕ?

— Изобщо не е необходимо да викате — търпеливо промълви Пондър.

— А що за сътворение по подразбиране измисли машината?

— Аз май съм чел нещичко по въпроса — скромно си призна Пондър. — Означава, че съществуването на някои явления неизбежно води до възникването и на други явления.

— А… Тоест като престъплението и наказанието ли? — опита се да налучка Ридкъли. — Или пиянството и махмурлука… Разбира се!