Любомир Николов: По стената

— Борисе… — тихо прошепна Олеана.

Той се обърна към нея. Голото й тяло блестеше в лунните лъчи. Студът като че нямаше власт върху нея.

— Знам за какво мислиш, Борисе. Смяташ ни за всемогъщи. Не сме. Все още се нуждаем от машини — там, където телата ни не са достатъчно силни. Понякога можем да бъдем дори безпомощни — пред човешкия страх, пред суеверната боязън от непознатото. Нали затова трябваше да те преследвам, докато осъзнаеш цялата нелепост на положението.

— Кои бяха там, на клона? — запита той.

— Знаеш кои. Сергиенко, Пинсон, Дейвидсън…

— Но те…

Олеана надигна длан към устните му.

— Не говори! Знам какво ще кажеш. Те се научиха, Борисе. Всеки може да се научи. И ти.

— И аз?

Вместо отговор тя хвана лицето му с длани, надигна се на пръсти и приближи очите си към неговите. Зениците й се превърнаха в бездънни кладенци. Някаква непреодолима сила го дръпна в мрачната пропаст, стори му се, че пада надолу, надолу, надолу и тялото му олеква, откъсва се от оковите на времето, изпълва се с неподозирана свобода, с ефирност и огромно, изумително просто знание.

Дланите се отдръпнаха.

— Ела — каза тя. — Аз ще те удържа, ако не успееш. Но ти ще успееш, както и всички други.

Лек и безплътен, изтръпнал от непоносимо очакване, той прекрачи след нея. Усети как по цялото му тяло избухва сила, как неподозирано досега знание превръща ръцете му в криле. Костюмът изпращя и раздран се свлече в краката му, докато той се хвърляше в бездната.

Две огромни бели птици летяха в лунната нощ.

Трябва да се признае, че Големите си знаеха работата. Сред необятната корона на Дървото те намериха точно къде е територията на Рим-Тим-Тука и го върнаха там. Както винаги гениалните планове на зверчето се увенчаха с успех.

Разбира се, това не го спаси от неприятности, когато откри, че през време на отсъствието му наглият Жълтоклюн е заел удобната хралупа. Наложи се да води нова война, която — иска ли питане? — завърши с бляскава победа.

Но това вече е съвсем друга история…

© 1989 Любомир Николов

Сканиране, разпознаване и редакция: gogo_mir, 2010

Повестта е публикувана в няколко последователни броя на списание „Криле“ през 1989 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16543]

Последна редакция: 2010-07-07 18:30:00