Стивън Кинг: Способен ученик (Лятото на покварата)

Трясъка на изстрела заглъхна в спокойното безветрие на следобеда. Ед Френч политна назад към колата си. Ръцете му, отпуснати зад него, изтръгнаха една от чистачките. Той се взря глупаво в нея, когато кръвта се появи на синия му пуловер с бие, сетне я хвърли и погледна към Тод.

— Норма — прошепна той.

— Добре — рече Тод. — Както кажеш, шампионе. Той стреля още веднъж в Галоша Ед и половината му глава потъна в пръски от кръв и кости.

Ед се завъртя пиянски и започна да пада към вратата от страната на шофьора, като повтаряше името на дъщеря си отново и отново със задавен и отслабващ глас. Тод стреля още веднъж, като се целеше в гръбнака му, и Ед се строполи. Краката му потрепераха върху чакъла и застинаха неподвижно.

Много трудна смърт за педагогически съветник , помисли си Тод и от гърдите му се изтръгна къс смях. В този миг взрив от болка, остра като пикел, прониза мозъка му и той затвори очи.

Когато ги отвори, се почувства по-добре, отколкото през последните месеци, а може би и през последните години. Всичко беше прекрасно. Всичко си дойде на място. Лицето му не беше вече бледо, то грееше с някаква дива красота.

Отиде в гаража и събра всички патрони, а те бяха над четиристотин. Сложи ги в старата си раница и я метна на гръб. Когато излезе на слънце, той се усмихваше възбудено, очите му играеха — така се усмихват момчетата на рождения си ден, на Коледа и на четвърти юли. Тази усмивка предвещава стремителен възход, къщи по дърветата, тайни знаци и тайни места за срещи, кълновете на триумфалната голяма игра, когато отнасят играчите от стадиона до града на раменете на ликуващите запалянковци. Възторжената усмивка на устремените момчета, които се връщат от война със шлемове от въглищарски кофи.

— Аз съм царят на света — кресна той към високото синьо небе и за миг вдигна с две ръце оръжието над главата си. Сетне го стисна в дясната ръка и се запъти към онова място над магистралата, пред което земята се разстила като на длан и падналото дърво щеше да му служи за прикритие.

Минаха пет часа и вече се стъмваше, когато го смъкнаха оттам.

© 1982 Стивън Кинг

© 1993 Симеон Николов, превод от английски

Stephen King

Apt Pupil, 1982

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009

Издание:

Стивън Кинг. Особени сезони

Първа публикация за България:

Издателска къща „Плеяда 7“, 1993

Художник: Петър Станимиров

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10490]

Последна редакция: 2009-02-17 20:19:57

Велики Боже! (нем.) — Б.пр.

Нали така (нем.) — Б.пр.

Внимание! (нем.) — Б.пр.

Стой! (нем.) — Б.пр.

Не разбирам, скъпа (фр.) — Б.пр.

нали така (нем.) — Б.пр.

Наздраве! (нем.) — Б.пр.

Благодаря много (нем.) — Б.пр.

Черните (нем.) — Б.пр.

Едно (нем.) — Б.пр.

Две, три, четири, (нем.) — Б.пр.

Това е животът (фр.) — Б.пр.

Домакиня (нем.) — Б.пр.