Стивън Кинг: Камионите

— Свърши се — извиках. — Всичкият бензин свърши, момчета.

Дочух оглушителен тътен, който разтърси земята. В бензиностанцията влизаше сребриста цистерна с надпис: „Зареждайте с авиационен бензин Филипс 66“.

От задната й част тупна тежък маркуч.

Вдигнах го и го прикрепих към захранващата помпа на първата колонка. Цистерната започна да изпомпва гориво. Дрехите ми се просмукаха с отвратителната миризма на петрола — навярно загиващите динозаври са усещали, същото зловоние, когато са потъвали в зейналите земни недра. Напълних и другите помпи и отново се залових за работа.

Постепенно съзнанието ми се замъгли, загубих представа за времето и за броя на камионите. Свалях капачката, натиквах маркуча в резервоара, помпах, докато горещата мазна течност започваше да прелива навън, после отново завинтвах капачката. Мехурите по дланите ми се спукаха, тънки струйки гной изтекоха към китките ми. Главата ми пулсираше като развален зъб, стомахът ми се повдигаше безпомощно от миризмата на въглеводорода.

Щях да припадна, и това щеше да ме погуби. Трябваше да помпам, докато пукна.

Усетих нечии ръце на раменете си, черните ръце на бармана.

— Влез вътре — каза той. — Почини си. Ще те замествам, докато се мръкне. Опитай се да поспиш.

Отстъпих му мястото си и му връчих маркуча.

Но сънят не идва.

Момичето се е проснало в ъгъла и спи, подложило под главата си покривка за маса. Сгърченото му лице не се отпуска дори в съня. Това е вечното, неостаряващо лице на войнишкото момиче. Скоро ще трябва да я събудя. Смрачава се, а барманът работи вече пет часа.

Камионите продължават да прииждат. Поглеждам през разбитата витрина — светлините на фаровете им се нижат в далечината и блещукат като кехлибари в сгъстяващия се мрак. Навярно върволицата им стига чак до бариерата, а може би и по-далеч.

Момичето ще трябва да се редува с нас — ще я науча да работи с помпата. Вероятно ще се противи, но в края на краищата ще се съгласи, защото иска да остане жива.

Барманът беше казал: Нима искаш да им станем роби? Те целят точно това. Нима искаш да прекараш остатъка от живота си в сменяне на бензинови филтри всеки път, когато някой от тях надуе клаксона?

Може би сега ще бъде по-лесно да се доберем до канавката, камионите са натъпкани плътно един до друг. Ще изтичаме през ливадите и блатата, където тежките машини ще затънат като мастодонти, и ще се върнем в пещерите.

Ще рисуваме с въглен: това е богът на Луната, това — дърво, а това — камион, който побеждава ловеца.

Уви, дори и това е невъзможно. Сега целият свят е асфалтиран, дори спортните площадки. А за полетата, блатата и непроходимите гори са изобретени танкове, бронирани всъдеходи, екипирани с лазери, мазери и терморадари. И постепенно машините ще превърнат нашия свят в свой.

Представям си как безкрайна върволица от камиони запълва с пясък блатото Окефеноки, булдозерите унищожават паркове и резервати, утъпкват земята и превръщат планетата в необятна равнина. Тогава пристигат господарите им.

Но те са само машини. Независимо от чудото, което ги е преобразило, от съзнанието за надмощие, което сме им дали, те не могат да се възпроизвеждат. След петдесет-шейсет години ще се превърнат в безобидни ръждясали корпуси, вкаменени останки, които ще бъдат замеряни с камъни и заплювани от свободните хора.

Притварям очи у си представям конвейерите в Детройт и в Диърборн, в Йънгстаун и Макинак, където работници монтират нови камиони. Хората дори нямат определено работно време — просто стоят до машините, докато рухнат и бъдат заменени от други.

Барманът започна да се олюлява — и той не е в първа младост. Ще трябва да събудя момичето.

На изток два самолета чертаят сребристи линии върху смрачаващото се небе.

Иска ми се да вярвам, че ги управляват хора.

© 1973 Стивън Кинг

© 1991 Весела Прошкова, превод от английски

Stephen King

Trucks, 1973

Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2008

Издание:

Стивън Кинг. Нощна смяна (сборник разкази)

Списание „Панорама“ и Съюз на преводачите в България, 1991

Редактор и коректор: Красимир Мирчев

Художник: Михаил Танев

Технически редактор: Светла Петрова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9455]

Последна редакция: 2008-11-11 08:30:00

Изображението на индийския бог Вишну така екзалтирало богомолците, че те се хвърляли под колесницата му — Б.пр.