Хал Клемент - Огнен цикъл

Подтикнат от настоятелните молби на биолозите, местния жител се съгласи да му направят серия от рентгенови снимки. Самият той бе заинтересуван не по-малко от тях в крайния резултат, но и той видя, че по скелета му нямаше никакви следи от трети чифт крайници.

Дар бе вече запознат с основните принципи на еволюционната теория толкова, колкото и всяко средно образовано човешко същество, така че разбра затруднението на специалистите. Преди да се обади някой друг, той поясни:

— Изглежда, че никоя от намерените останки не е на пряк прародител на моята раса. Може би сме дошли от друг свят, както мислеше някога Нилс, но нито съм чел за това в книгите, нито пък някой от Учителите ми е казвал нещо подобно.

— Значи това е невъзможно — отбеляза мрачно биологът.

— Не напълно. Може би е станало толкова отдавна, че или нищо не е било записано, или сведенията са изчезнали. Във всеки случай ми се струва трудно да се докаже.

— Сигурно имате право. Мисля, че най-доброто, което можем да направим, е да потърсим в по-скорошни формации.

Геолозите слушаха този разговор по време на една от редовните почивки за храна. Един от тях заговори:

— Малко трудно е да се погледне отгоре една формация и да се каже, че примерно е на по-малко от един милион години. Ние гледаме внимателно, разбира се, но сами знаете много добре, че датирането идва по-късно: след разкопаването, намирането на фосилите и тяхното сравняване с вкаменелости от други формации.

— А как стоят нещата с находки от склоновете на сипеи или от пещери?

— Почти не е в нашата област, но ще разгледаме обстойно всичко, което се намери при подобни условия. Не мога да си спомня за нито една ясно изразена пещерна област, макар че при подходящ климат някои от варовиковите пластове са били удобни за такива образувания.

— Чувал съм за пещери из другите континенти, по стените на които имало странни скици и рисунки — обади се Дар Ланг Ан и цялата група се обърна към него.

— Ще ни заведете ли там? — запитаха едновременно няколко гласа.

— Може би ще успея. Все пак по-добре е да отидем до някой от градовете из континента, където ще намерим местен човек за водач.

Решението бе взето след консултация с командира Бърк, останал на далечния «Алфард». Бе изпратен друг модул, който да вземе малката групичка, така че геолозите да не бъдат лишени от превозно средство; с него дойдоха още няколко специалисти.

Въпросният материк бе разположен далече на юг и малко на запад от мястото, където работеха засега; той се намираше все още в района, огрявай от червеното слънце Тиър. Дар Ланг Ан се ориентира лесно; в един от градовете намериха водач след обичайните пояснения, наложени от вида на човешките същества. Много от жителите пожелаха да отидат с тях, за да видят работата на чужденците; всичко по-важно бе свършено, след като книгите от този град бяха пренесени в Ледените укрепления; сега хората просто чакаха смъртта.

Пещерите наистина бяха такива, каквито ги описа Дар; никой от присъстващите хора не се усъмни, че те са били обитавани в зората на някаква цивилизация. Повечето посетители се стълпиха пред рисунките по стените, но онези, които знаеха за какво бяха дошли, се заловиха внимателно с подовете на пещерите.

Те бяха покрити с твърдо отъпкана пръст; свалиха я внимателно, пласт след пласт, и я пресяха. Местните жители коментираха подробно всеки намерен предмет; самите те не бяха се сетили да копаят по тези места и не разпознаха нито един от предметите. А те можеха да бъдат във всяка пещера по Земята — сечива от камък или кост, а така също и предмети, които навярно са били украшения.

Продължаваха да копаят ден след ден. В началото учените се надяваха да намерят скелети на обитателите на тези пещери, но останаха разочаровани. Един от тях запита Дар.

— Не ме изненадва особено много — отговори му той. — Виждам, че тези хора не са се развивали като нас, но все пак разликата не е особено голяма. Те или са умирали в определеното време, или са загивали от насилие, а това по всяка вероятност не е ставало в пещерите.

— В същност ние не знаем дали тук са живели хора като вас — вметна сухо друг учен. — Изглежда, че някъде в историята на вашата планета е станало голямо прекъсване. Можех да предположа, че вашият народ е дошъл от друга планета, а «топлите» са местни жители на Абиормен, ако не знаех за отношението «баща — син», което ви свързва.

— А защо да не сме дошли заедно? — подсказа Дар.