Лоръл Хамилтън - Усмихнатият труп

Бях звъннала на Чарлз преди да дойда, но все още не го забелязвах. А не е лесно да не го видиш в тълпа, той е малко като Годзила, пресичаща Токио. Къде ли беше? И кога щеше да е готов Жан-Клод да ме приеме? Вече минаваше единадесет. Страшен номер — първо ме насилва за среща и после ме кара да го чакам. Беше такъв арогантен кучи син!

Чарлз изникна през люлеещите се врати, които водеха към кухнята. Крачеше между масите, на път към изхода. Клатеше глава и мърмореше нещо на дребния азиатец, комуто се налагаше да подтичва, за да върви наравно с него.

Махнах с ръка и Чарлз сви към мен. Вече чувах как дребният тип спори:

— Мойта кухня е много добра, чиста.

Колегата ми изръмжа нещо, което не успях да разгадая. Омаяната публика беше извън сметките. Можеше да гръмнем салют с двадесет и едно оръдия и те нямаше да трепнат. Докато не свърши вампирът-комик, те нямаше да чуят нищо друго.

— Какъв си ти бе, от проклетото министерство на здравето ли? — попита по-дребният тип. Беше облечен в типичните за готвач дрехи. Имаше и голяма бухнала шапка, която мачкаше в ръце. Тъмните му, дръпнати очи блестяха от гняв.

Чарлз е висок само метър и осемдесет и пет, но изглежда по-едър. Тялото му е като огромен скален къс от широките рамене чак до краката. Сякаш няма талия. Прилича на подвижна планина. Огромен. Тъмнокафявите му очи са почти със същия цвят като кожата му. Прелестно черна. Дланите му са достатъчно големи, за да ми скрият лицето.

До него азиатецът-готвач приличаше на ядосано паленце. Сграбчи Чарлз за ръката. Не знам какво си мислеше, че ще постигне, но съживителят се закова на място. Втренчи се в досадната хватка и каза много любезно, с почти болезнено басов глас:

— Не ме докосвай!

Готвачът свали длан, сякаш се беше опарил. Отстъпи крачка назад. Чарлз го възнаграждаваше само с част от „излъчването“ си. Цялата доза се славеше с това, че отпраща потенциалния нападател с писъци за помощ. Но и малка част от порцията бе напълно достатъчна като за един раздразнен готвач.

Когато заговори, азиатецът използваше спокоен и разумен тон:

— Кухнята ми е чиста.

Чарлз поклати глава:

— Не може да държиш зомбита там, където се приготвя храната. Незаконно е. Здравните наредби забраняват да има трупове близо до храна.

— Асистентът ми е вампир! Той е труп.

Чарлз забели очи към мен. Симпатизирах му. И аз съм водила същия разговор с неколцина готвачи.

— Вампирите вече не се смятат законно за мъртъвци, господин Ким. Но зомбитата са.

— Не разбирам защо!

— Зомбитата гният и могат да разнасят болести също като всеки един нормален труп. Това, че ходят и говорят не значи, че не са преносители на болести.

— Аз не…

— Или си дръж зомбитата далече от кухнята, или ще затворим заведението. Това разбираш ли го?

— И ще се наложи да обясняваш на собственика защо бизнесът му не изкарва пари — допълних, усмихвайки се и на двамата.

Готвачът пребледня леко. Брей, какво чудо!

— Аз… аз разбирам. Ще бъдат взети мерки.

— Добре — кимна Чарлз.

Готвачът ме стрелна с ужасен поглед и след това започна да си проправя път обратно към кухнята. Забавно как Жан-Клод започваше да плаши толкова много хора. Беше един от най-цивилизованите вампири, преди да стане главен кръвопиец. Властта развращава.

Чарлз седна срещу мен. Изглеждаше прекалено голям за масата.

— Получих съобщението ти. Какво става?

— Нуждая се от ескорт до Тендърлоин.

Трудно е да познаеш кога Чарлз се изчервява, но той се размърда на стола си.

— И защо изобщо ти е притрябвало да ходиш там?

— Трябва да издиря един човек, който работи в онзи квартал.

— Кого?

— Една проститутка — обясних.

Чарлз се размърда отново. Все едно гледаш планина, на която й е неудобно…

— На Каролин хич няма да й хареса…

— Не й казвай — посъветвах го.

— Ние с Каролин не се лъжем един друг за нищо.

Преборих се да запазя неутралното си изражение.

Ако Чарлз иска да обяснява на жена си всяко свое движение, значи сам си го е избрал. Не беше задължително да оставя Каролин да го контролира. Сам е направил този избор. Но на мен ми изглеждаше, все едно друг ти мие зъбите.

— Просто й кажи, че имаш допълнителна съживителска работа. Тя няма да пита за подробности!

Каролин смяташе, че работата ни е гадна. Да обезглавяваш пилета, да вдигаш зомбита… колко примитивно.

— И защо трябва да търсиш тази проститутка?

Пренебрегнах въпроса и отговорих на друг. Колкото по-малко Чарлз знаеше за Харолд Гейнър, толкова по-малко опасност го заплашваше.