Орсън Кард - Ксеноцид

— Цяло чудо е, че човеците са достигнали такава интелигентност, че да могат да пътуват между световете.

— Не съвсем. Напоследък размишлявах върху този въпрос. Как да летят в космоса, са научили от вас. Ендър ми каза, че не са разбирали физичните основи на този процес, докато първите ви колониални кораби не навлязат в звездната им система.

— Трябваше ли да си седим у дома от страх да не научим някакви мекотели, четирикраки, безкосмести плужеци да летят в космоса?

— Преди малко говореше, сякаш вярваш, че човеците са достигнали необходимото ниво на интелигентност.

— Това е очевидно.

— Не мисля. Смятам, че са открили начин да се преструват на интелигентни.

— Корабите им летят. Досега не сме забелязали някой от вашите да се състезава със светлинните лъчи в космоса.

— Ние все още сме твърде млади като вид. Виж ни обаче. Виж себе си. И двата вида сме еволюирали по много сходен начин. И ние, и вие имаме четири жизнени форми. Малките, които са безпомощни ларви. Половите партньори, които никога не добиват разум; при вас това са твоите търтеи, при нас — малките майки. След това идват много, много индивиди, притежаващи достатъчно интелект, за да изпълняват физическа работа: нашите съпруги и братя и вашите работници. И накрая идват разумните форми: дърветата-бащи и ти, Царицата на кошера. Ние сме носители на мъдростта на вида, защото имаме време да размишляваме, да наблюдаваме. Мисленето е основната ни дейност.

— Докато човеците тичат наляво и надясно като братя и съпруги. Като работници.

— Не просто работници. Техните малки преминават през стадия на безполгощни ларви, който продължава по-дълго, отколкото си въобразяват някои от тях. А когато дойде времето за размножаване, всичките се превръщат в търтеи или малки майки, в машини с една-единствена цел в живота: съвкупление или смърт.

— Те само си мислят, че са разумни същества през всичките тези стадии.

— Само се залъгват. Дори в най-добрия период на живота си като индивиди те никога не се издигат над нивото на обикновени работници. Кой между тях има достатъчно време, за да стане интелигентен?

— Никой.

— Те никога не знаят нищо. Нямат достатъчно години в нищожния си живот, за да вникнат в същността на каквото и да било. И въпреки това си мислят, че разбират. От най-ранно детство се самозалъгват, че разбират света, а всъщност се осланят само на някакви примитивни предположения и предразсъдъци. Когато пораснат, усвояват малко по-сложен начин за изказване на лъжезнанието си и принуждават останалите хора да приемат предразсъдъците им като истина. Всичко обаче се свежда до едно. Индивидуалните човеци са марионетка.

— Взети заедно обаче…

— Взети заедно, са група марионетки. Само че при цялото им суетене, при всичките им преструвки, че са умни, докато разпространяват идиотски теории за това и онова, един или двама от тях стигат до някоя мисъл, която е съвсем малко по-близо до истината от онова, което се знае до този момент. И в един вид налучкване на верни и грешни неща в около половината от случаите истината все пак изплува и се приема от хора, които въпреки всичко не я разбират, а просто я приемат като един нов предразсъдък и му се доверяват сляпо, докато някоя следваща марионетка не се натъкне случайно на нещо по-добро.

— Значи искаш да кажеш, че никой от тях не може да бъде интелигентен като индивид и че събрани заедно, те са дори по-глупави, отколкото поотделно… и въпреки това, като държат толкова много глупаци, които се правят на умни, те в крайна сметка достигат до същите резултати, до които стига и един разумен вид.

— Именно.

— Ако те са толкова глупави, а ние — толкова умни, защо имаме само едно гнездо, което живее тук само защото един човек ни е донесъл? И защо вие сте толкова зависими от тях във всеки технически или научен успех, който отбелязвате?

— Може би интелигентността не е онова, което трябва да бъде.

— Може би ние сме глупаци, като си мислим, че знаем всичко. Може би човеците единствени могат да приемат факта, че нищо не е познаваемо.

Куара дойде последна в къщата на майка си. Плантър, асистентът на Ендър, я беше извикал. От тишината на очакване в стаята личеше, че Миро още не е съобщил новината на никого. Всички обаче се досещаха защо ги е извикал. Трябваше да е заради Куим. Ендър трябваше вече да го е намерил и да се е обадил на Миро по предавателите, които и двамата носеха.