Орсън Кард - Ксеноцид

— Щях да опитам да подтикна Цинджао към безпомощна лудост, ако мислех, че така ще спася Царицата на кошера и пекениносите. Тя е много близо до побъркване, мога да го направя.

— Направи го. Направи каквото трябва.

— Не мога, защото така ще причиня страдание само на нея, без да успея да спася останалите.

— Ако беше малко по-нисше създание, щеше да имаш много по-голям шанс да се измъкнеш жива от тази каша.

— Толкова нисша, колкото теб ли, Ендър Ксеноцида?

— Толкова. В такъв случай щеше да оцелееш.

— Или може би толкова мъдра, колкото ти бе тогава?

— Аз нося частица от брат си Питър, както и от сестра си Валънтайн. Поравно от чудовището и от ангела. На това ме научи ти тогава, когато беше само една програма, наречена „Игра на фантазията“.

— Ив мен ли има от чудовището?

— Не.

— Може би аз изобщо не съм жива. Може би, понеже не съм минала през изпитанията на естествения отбор, в мен няма воля за оцеляване.

— А може би знаеш, някъде дълбоко в себе си, че има и друг начин за оцеляване, начин, който просто още не си открила.

— Каква окуражителна мисъл; ще се престоря, че ти вярвам.

— Господ да те закриля.

— О, май ставаме сантиментални.

В продължение на няколко дълги минути трите лица гледаха мълчаливо Цинджао и Сиванму от дисплея. Накрая двата чуждоземни образа изчезнаха и над компютъра остана само лика на Джейн.

— Де да можех — каза тя. — Де да можех с унищожението на вашия свят да спася приятелите си.

Цинджао почувства внезапно облекчение, като първото вдишване на спасен удавник.

— Значи не можеш да ме спреш — заяви тя победоносно. — Значи мога да изпратя посланието си!

Тя се приближи до компютъра си и седна срещу Джейн. Знаеше обаче, че образът й е илюзия. Ако Джейн я наблюдаваше, не го правеше през тези човешки очи. Използваше визуалните сензори на компютъра. Всичко беше електроника, сложна апаратура, но все пак апаратура. Не живо същество. Не беше уместно да се чувства засрамена пред този илюзорен втренчен поглед.

— Господарке — каза Сиванму.

— По-късно.

— Ако го направиш, Джейн ще умре. Ще изключат всички ансибали и ще я убият.

— Което не е живо, не може да умре.

— Единствената причина да можеш да я убиеш е нейното състрадание.

— Дори да изглежда като състрадание, това е илюзия; тя е програмирана да симулира състрадание, това е всичко.

— Господарке, ако убиеш всяко проявление на тази програма, така че никоя част от нея да не остане жива, по какво ще се различаваш от Ендър Ксеноцида, който унищожи всички бъгери преди три хиляди години?

— Може би не съм различна от него. Може би Ендър Ксеноцида също е служил на боговете.

Сиванму коленичи до Цинджао и заплака, притиснала лице към полите на робата й:

— Моля те, господарке, не прави такова зло! Цинджао обаче започна да пише доклада си: „До Междузвездния конгрес: Размирният писател, известен като Демостен, е жена, която сега се намира на Лузитания или е на път затам. Тя контролира или има достъп до програма, която е заразила всички ансибални компютри, като им пречи да предават сигнали от флотилията и прикриват излъчването на писанията на Демостен. Единственото решение на този проблем е да се прекъсне контролът на програмата върху ансибалните връзки, като от ансибалната мрежа се изключат всички стари компютри и се заменят с нови, и то едновременно. За момента аз успях да неутрализирам програмата, за да осигуря изпращането на това съобщение, и така вероятно позволявам на вас да изпратите заповедите си до всички светове. За това обаче няма гаранции и със сигурност не може да се очаква да продължава неограничено време, затова трябва да действате бързо. Предлагам да определите дата точно след четири стандартни седмици от сегашния момент, на която всички ансибали да се изключат за период от поне един стандартен ден. Всички нови ансибални компютри, когато се включат, не трябва да бъдат свързани с никакъв друг компютър. Отсега нататък всички ансибални съобщения да се вкарват ръчно във всеки ансибален компютър, за да не се създават повече условия за електронното заразяване. Ако препредадете незабавно това съобщение до всички ансибали, използвайки вашия код и име, моят доклад незабавно ще се превърне във ваша заповед; няма да бъдат нужни никакви допълнителни инструкции. Така на влиянието на Демостен ще се сложи край. Ако не действате незабавно, не нося отговорност за последствията.“

Към този доклад Цинджао прикрепи името и кода на баща си; нейното име нямаше да означава нищо за Конгреса, но неговото щеше да привлече достатъчно внимание, а електронният му печат щеше да осигури получаването на документа от всички, до които трябваше да достигне.