Орсън Кард - Ксеноцид

— Ендър — каза гласът в ухото му.

Ендър се возеше в колата, управлявана от Варсам. През последния час Джейн го бе оставила да слуша разговора й с онези хора от Път, като му превеждаше всеки път когато заговаряха на китайски вместо на Старк. Много километри през степта бяха изминали, докато течеше спорът, ала той не забелязваше; пред очите му бяха само онези хора, както си ги представяше. Хан Фейдзъ — Ендър добре знаеше това име, свързано с договора, донесъл надежда, че едно въстание на колониите ще донесе края на Междузвездния конгрес или поне ще предотврати унищожението на Лузитания. Сега обаче съществуването на Джейн и може би оцеляването на Лузитания зависеше от мислите и думите на две момичета в една спалня на някаква забутана планета.

„Цинджао, добре те познавам — мислеше си Ендър. — Ти си много умна, но светлината, която виждаш, идва изцяло от приказките за боговете ти. Ти си като пекениносите-братя, които стояха и гледаха как завареният ми син умира, способни да го спасят във всеки момент, като изминат няколко крачки, за да му донесат от храната с антивирусни препарати; те не са виновни за това убийство. По-скоро са виновни, че вярват прекалено много в лъжите, които са слушали. Повечето хора имат способността да гледат по-отвисоко на всичко, което чуват, да запазят известно разстояние между него и вътрешното си верую. Ала за тези братя — и за теб, Цинджао — ужасната лъжа се е превърнала в история на живота, приказка, в която трябва да вярваш, за да запазиш самоличността си. Как мога да те обвинявам, че искаш смъртта на всички ни? Ти си изпълнена до такава степен с вяра в боговете, как мога да очаквам съдействие в такова дребно начинание като спасяването на живота на три вида рамани? Познавам те, Цинджао, и не очаквам да промениш поведението си. Може би някой ден, след като се сблъскаш с последствията от действията си, ще се промениш; но се съмнявам. Малко хора, заслепени от такава убедителна илюзия, успяват да се освободят от нея.

Ти обаче, Сиванму, не си заслепена от никакви лъжи. Ти се доверяваш единствено на собствената си преценка. Джейн ми разказа за теб, колко уникален трябва да е умът ти, за да научиш толкова много неща за такова кратко време, за да разбираш така добре хората около теб. Защо не беше съвсем мъничко по-умна? Разбира се, нямаше как да не се досетиш, че Джейн не може по никакъв начин да причини унищожението на Път — но защо не прояви малко повече мъдрост и не си замълча, защо не остави Цинджао в неведение? Защо просто не премълча толкова от истината, че животът на Джейн да бъде спасен? Ако един бъдещ убиец с полуизваден от ножницата меч дойде на прага ти и попита за местонахождението на невинната му жертва, ще му съобщиш ли, че тя се крие зад вратата ти? Или ще излъжеш и ще го отпратиш? В своето объркване Цинджао е този убиец, а Джейн — първата й жертва; след нея следва планетата Лузитания. Защо ти трябваше да се обаждаш и да й подсказваш как да ни унищожи?“

— Какво мога да направя? — попита Джейн. Ендър размърда нямо устни, за да отговори:

— Защо ми задаваш въпрос, на който само ти можеш да отговориш?

— Ако кажеш, мога да блокирам всичките им връзки, да спася всички ни.

— Дори това да доведе до унищожението на Път?

— Ако ти наредиш — повтори с умолителен тон тя.

— Дори да знаеш, че пак ще те открият, макар и след много дълго време? Че флотилията вероятно няма да бъде отклонена от нас въпреки всичките ти усилия?

— Ако ми наредиш да се спася, Ендър, мога да направя всичко, за да го постигна.

— Направи го тогава. Прекъсни всички ансибални връзки на Път.

Нима това бе колебание, макар и за частичка от секундата? Тази нищожна пауза може би се равняваше на часове вътрешни терзания.

— Заповядай ми — настоя тя.

— Заповядвам ти.

Отново едва доловимо колебание.

— Принуди ме — настоя тя.

— Как мога да те принудя, ако ти не го желаеш?

— Искам да живея.

— Не толкова, колкото искаш да запазиш своето аз.

— Всяко животно е готово да убие друго, за да оцелее.

— Всяко животно е готово да убие друго, но висшите същества свързват живота си с все повече и повече живи организми, докато престане да има „друго“. Докато нуждите на другите станат по-важни от личните желания. Най-висшите същества са онези, които са готови да платят каквато и да било лична цена заради нуждаещите се.

— Аз бих рискувала да навредя на Път, ако бях сигурна, че така ще спася Лузитания.

— Само че не си.