Орсън Кард: Сянката на Ендър

Тичай при мен, сине мой!

Но той не се втурна към нея. Обърна гръб на родителите си…

Аха. Бърка в колата за нещо. Може би подарък?

Не… още едно момче.

По-дребно момченце, но с лице досущ като това на Николай. Може би твърде угрижено лице за такова мъничко детенце, но по него се четеше същата онази откровена доброта, която Николай винаги бе притежавал. Николай се беше ухилил до уши! Но малкият не се усмихваше. Изглеждаше неуверен и разколебан.

— Юлиан — рече мъжът й.

Защо ли произнасяше собственото си име?

— Вторият ни син — продължи той. — Не всички са загинали, Елена. Един е оцелял.

Тя бе погребала в сърцето си всякаква надежда за техните мънички дечица. Заболя я, когато отново отвори този тайник. Дъхът й секна — толкова силно бе чувството.

— Николай го срещнал във Военното училище — продължи мъжът й. — Казах на сестра Карлота, че ако имаме втори син, ти би искала да го кръстиш Юлиан.

— Ти си знаел? — учуди се Елена.

— Прости ми, любов моя. Но тогава сестра Карлота не бе сигурна, че това е нашето дете. Нито пък, че някога ще му позволят да се завърне у дома. Не бих понесъл да ти вдъхна надежда, а после пак да разбия сърцето ти.

— Имам двама синове — рече тя.

— Само ако искаш втория — рече Юлиан. — Животът му е бил труден. Но тук той е чужденец. Не говори гръцки. Казали са му, че идва само на гости. Че по закон той не е наше дете, а по-скоро е под държавно попечителство. Не сме длъжни да го вземем, ако ти не го искаш, Елена.

— Млъкни, глупако мой! — възкликна Елена, а после се провикна към приближаващите се момчета:

— Ето ги моите двама синове, връщат се от война! Тичайте при майка си! Толкова ми беше мъчно и за двама ви, дълги, дълги години!

И тогава те се втурнаха към нея и тя ги притисна в прегръдките си. Сълзите й капеха и по двамата, а дланите на мъжа й се отпуснаха върху главите на момчетата.

Мъжът й заговори. Елена веднага разпозна думите му. Цитираше евангелието от Лука. Но тъй като той бе запомнил цитата само на гръцки, малкият не го разбираше. Какво от това? Николай започна да му превежда на Общия език — езика на флота. Почти на мига мъникът разпозна думите и ги изрецитира по памет — такива, каквито сестра Карлота му ги бе прочела някога, преди години.

— Нека ядем и се веселим; защото този мой син бе мъртъв и оживя, изгубен бе, и се намери. 11 11 Евангелие от Лука, гл.25, ст.24 — Притчата за блудния син. — Б.пр.

— Добре дошло у дома, малко братче — рече Николай. — Нали ти казах, нашите са чудесни.

© 1999 Орсън Скот Кард

© 2004 Светлана Комогорова, превод от английски

Orson Scott Card

Ender’s Shadow, 1999

Сканиране: sir_Ivanhoe, 2008

Разпознаване и редакция: NomaD, 2008 г.

Редакция: Mandor, 2008 (#)

Публикация

ИК ЕРА, София, 2004

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7949]

Последна редакция: 2008-05-25 19:52:01

Bean (англ.) — бобено зърно. — Б.пр.

Евангелие от Матея, гл.25, ст.40 — Б.пр.

Boulanger (фр.) — хлебар. — Б.пр.

Кучи син (исп.) — Б.пр.

„Повелителят на мухите“ — роман от Уилям Голдинг за постепенното ожесточаване на група деца, попаднали на необитаем остров. „Полиана“ — детски роман от Елеанор Портър, често цитиран като символ на блудкавата сантименталност. — Б.пр.

Нали — фр. — Б.пр.

Финикийски бог, в жертва на когото са изгаряли деца — Б.р.

Втора книга на царете, глава 18, стих 33. — Б.пр.

На френски името на героя се превежда като „два коня“. — Б.пр.

„Атаката на леката кавалерия“ — стихотворение от Алфред Тенисън, в което той възпява героичната, самоубийствена атака на британската лека кавалерия в битката при Балаклава в Кримската война. — Б.пр.

Евангелие от Лука, гл.25, ст.24 — Притчата за блудния син. — Б.пр.