Ейджи Йошикава: Тайко

През десетия месец на четиринадесетата година на Теншо Хидейоши и Иеясу се срещнаха в крепостта Осака за исторически мирни преговори. Без да е претърпял поражение на бойното поле, Иеясу все пак отстъпи първенството на своя съперник. Преди две години той бе пратил сина си като заложник в Осака, сега взе сестрата на Хидейоши за съпруга. Търпеливият господар на Микава щеше да чака своя добър случай — може би птицата все пак ще запее за него.

След голямото угощение в чест на мира с неговия най-силен съперник Хидейоши се оттегли във вътрешните покои на крепостта, за да приветства победата заедно с най-доверените си служители. Изпиха се много чаши саке. След няколко часа господарят се изправи с клатушкане на крака и пожела на присъстващите лека нощ. Тръгна бавно надолу по коридора — нисък мъж с грозновато лице, заобиколен от своите придворни дами, чиито ярки, шумолящи и надиплени копринени кимона почти го скриваха от погледа. Докато дребният върховен управител на Япония отиваше да си легне, смехът на жените продължи да отеква по украсените с позлата коридори.

В останалите до края на живота му дванадесет години Хидейоши укрепи своето господство над страната и завинаги сломи мощта на самурайските родове. Покровителството, оказвано от него на изкуствата, роди разкош и красота, които още се славят като японското Възраждане. Императорът го обсипваше с високи звания — Кампаку, Тайко. Но мечтите на Хидейоши не се простираха само до морския бряг, а стигаха и отвъд, в земите за които бе мечтал като дете — владенията на императорите Мин. Тях обаче войските на Тайко не успяха да завладеят. Човекът, който никога не се бе съмнявал, че може да превърне всяко поражение в крачка напред, че може да убеди всеки враг да стане негов приятел, дори че може да накара мълчащата птица да запее песента, която сам той е пожелал — този човек трябваше в крайна сметка да отстъпи пред една по-голяма сила и едно по-упорито търпение. Но той остави след себе си и до днес живия спомен за Златен век.

Ейджи Йошикава е роден през 1892 г. в околността на Токио в семейство на обеднели самураи. Започва да пише на двадесет и две години. Работил е като журналист. Романите му са високо оценени от най-широки читателски кръгове. Когато умира през 1962, той вече е сред най-популярните и обичани японски писатели.

© Ейджи Йошикава

© 1995 Георги Парпулов, превод от английски

Сканиране: Galimundi, 2009 г.

Разпознаване и редакция: Dave, 2009 г.

Издание:

Ейджи Йошикава. Тайко

ИК „Вузев“, 1995

Художник на корица и титул: Норийоши Ораи

Редактор: Владимир Зарков

ISBN 954–422–035–6

Издадено за първи път на японски език: Фумико Йошикава, 1967

Превод на английски език: „Коданша Интернешънъл“, 1992

На български език романът „Тайко“ се издава по споразумение с „Коданша Интернешънъл“. Преводът е осъществен от английското издание по препоръка на „Коданша Интернешънъл“.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14808]

Последна редакция: 2010-01-03 21:00:00