Майкъл Нютън: Черна дантела

— Усетих по гласа й, че нещо не е наред.

— Добре направи, че ми се обади, преди да тръгнеш. Щях да дойда по-рано, но имаше задръстване.

— Все още не разбирам. Защо е накарала Сара да ме извика?

— Това става ясно от бележката, Джо. Писана е на машина и, разбира се, няма подпис. Намерихме я на пишещата машина на Петоски. Без съмнение я е писала Джигър.

— Давай нататък, Мартин.

— Трябвало е да бъдеш последната й жертва и да излезе, че Петоски е Касапката. Естествено е очаквала всички да помислят така, щом сама го потвърждава в бележката. Там има някакви глупости за баща й; за това, че всички мъже искат само едно, такива неща. Имаме копие в архива, ще можеш да го прочетеш като се оправиш.

— Звучи насърчително.

— Това ще е телевизионната сензация на седмицата.

— Кажи ми останалото.

— Докторът не обича да се обвързва с точен час, нали знаеш. Предполага, че Джигър е дала на Петоски голяма доза пентотал веднага, след като е говорила с тебе по телефона. Намерихме го в чантата й Сигурно е част от резервите на баща й.

— Това е силно успокоително — каза Флин, като постепенно започваше да осъзнава неумолимата истина.

— Да, действа доста бързо, особено ако се даде свръхдоза. Докато тя е спяла, Джигър й е свалила дрехите, сложила я е в горещата вана и е прерязал а вените на ръцете и, а също и на краката! Не е рискувала нищо.

— А ножът?

— Същият е, който е използвала срещу теб. Ако всичко вървеше според плановете й, щеше да изглежда, че най-напред си бил убит от Петоски, а после тя е оставила бележката и се е самоубила. Касапката дори е била облечена с дрехите на Петоски, в случай, че ги изцапа с кръвта ти. Собствените й дрехи бяха в гостната, сгънати на един стол.

— А ако беше успяла да се измъкне?

— Кой знае. Имаше достатъчно пари, за да пътува. Можела е също да си намери някъде друго гнездо. Малко да се поохлади, а после пак да се захване за работа. Спряхме я навреме.

— Така ли мислиш?

— Не, нямах предвид…

— Знам това — Флин се опита да се усмихне, като предполагаше, че по-скоро се е получила гримаса. — Сега мисля, че ще трябва да си почина. Ще си взема отпуска.

— Имаш я, Джо.

Когато си тръгваше, Танър се сети какво още искаше да му каже:

— Знаеш ли кой ми се обади от Чикаго? — Кери Майлс.

Тя беше единствената жена в техния отдел. Вече два пъти бяха работили заедно с нея по случаи, които представляваха интерес и за двете страни. Последният път личните й отношения с Флин бяха отишли малко по-далеч от служебните.

— Защо ти се обади Кери?

— Имала доста отпуска. Идва със самолет тази вечер. Ще използва няколкото свободни дни да се none че на плажа. Може би ще иска да те види, докато е тук. Ако ме питаш, мисля, че според нея, ти имаш нужда от някого, който да те изправи на крака.

— Сигурно е така.

— Горкият Джо.

— Хайде, върви си.

— Отивам си.

Флин затвори очи, решен да не позволи на сенките да го надвият, искаше да види още много неща. Пред очите му беше усмивката на Сара, която контрастираше на профила с отпуснатата челюст по телевизията; топлата плът се бореше с восъчното докосване на смъртта.

„Не обичам обясненията.“

Така да бъде.

Когато ставаше дума за прекъсване на връзки и изгаряне на мостове, Флин имаше доста голям опит. „Аз не докосвам никого и никой не ме докосва.“ Каква беше тази песен? Без съмнение някаква глупост на хипи-поколението от 60-те години.

Флин искаше да каже на автора на песента къде му е грешката. Той го знаеше от личен опит. Проблемът не беше в докосването, а във възможността да оставиш някого да си отиде… понякога и без възможност да му кажеш сбогом.

Той почувства, че сълзите му напират, но успя да ги върне назад и пусна телевизора. Клинт Истууд въртеше барабана на пистолета си, а някакъв откачен се гърчеше в краката му.

Тогава чу познат глас, който го попита:

— Е, щастлив ли си, момче?

Той се отпусна и реши да не му обръща повече внимание:

— Да, по дяволите, щастлив съм.

© 1991 Майкъл Нютън

Michael Newton

Black Lace, 1991

Сканиране, разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009

Допълнителна редакция: merichka, 2009

Издание:

Майкъл Нютън. Черна дантела

Превод: Колектив

International Publishers Sofia 1993

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15394]

Последна редакция: 2010-01-23 12:45:00

Кметството

Стих от детска песничка — б.пр.

Киропрактор — специалист по мануална терапия (лечебен масаж и др. под.) — Бел. прев.