Марио Пузо - Кръстникът

И така в една слънчева утрин той пое на разходка през полята, следван от своите двама предани овчари. Единият от тях беше обикновен простосърдечен човек, почти умствено недоразвит, мълчеше като пукал и беше с безизразно лице на индианец. Имаше типичното за сицилианец жилаво тяло, преди да напълнее в средната си възраст. Казваше се Кало.

Другият овчар беше по-отракан, по-млад и беше видял нещичко от света. Главно океаните, тъй като по време на войната бил моряк в италианската флота, но успял само да се татуира, преди корабът му да бъде потопен, а той да падне в плен у англичаните. Но татуировката го направила известен човек в селото му. Сицилианците не се татуират често — нямат нито възможност, нито склонност към това. (Този овчар, Фабрицио, се беше татуирал най-вече за да покрие един размазан червен белег на корема си, който носеше от рождение.) Само пазарските каруци на мафията имаха изписани ярки сцени — примитивни рисунки, но направени красиво, с много обич и внимание. Във всеки случай, връщайки се в родното си село, Фабрицио не беше много горд с тази татуировка, макар тя да илюстрираше много скъп на сицилианската „чест“ сюжет — съпруг, който пробожда с нож един гол мъж и една жена, вплетени един в друг на косматия под на корема на Фабрицио. Обикновено Фабрицио се шегуваше с Майкъл и го разпитваше за Америка, защото естествено се бе оказало невъзможно да държат овчарите в неведение относно истинската му националност. Въпреки това те не знаеха точно кой е, освен това, че се укрива и че не трябва да бръщолевят за него. Понякога Фабрицио носеше на Майкъл прясно сирене, от което още капеше мляко.

Те минаха по прашни селски пътища, настигаха магарета, които теглеха ярко изрисувани каруци. Земята беше покрита с розови цветя, портокалови градини, горички от бадемови и маслинови дървета, всичките нацъфтели. Това беше една от изненадите. Майкъл беше очаквал да види една безплодна земя заради пословичната бедност на сицилианците. А беше открил земя на бликащо изобилие, застлана с килими от цветя, изпълнена с благоуханието на цвета на лимона. Тя беше толкова красива, че той се чудеше как можеха жителите й да я напускат Колко ужасно се отнасяха хората един към друг можеше да се съди по масовото емигриране от тази земя, която приличаше на райска градина.

Беше решил да отиде пеш до крайбрежното село Мазара, после да вземе автобус обратно до Корлеоне вечерта и да се умори така, че да може да спи. Двамата овчари имаха раници, пълни с хляб и сирене, за да хапнат по пътя. Те носеха своите лупари съвсем открито, сякаш отиваха на лов.

Беше много красива утрин. Майкъл се чувствуваше така, както се беше чувствувал като дете, когато беше излизал рано сутринта през лятото, за да играе на топка. Тогава всеки ден се появяваше с нова светлина, с нови цветове. И сега беше така. Сицилия беше застлана с килим от пищни цветя, уханието на портокаловите и лимоновите цветове беше толкова силно, че въпреки увреждането, което засягаше синусите му, той го усещаше.

Счупената челюст от лявата страна на лицето му беше оздравяла, но костта беше зараснала неправилно и натискът върху, синусите му причиняваше болка в лявото око. Като резултат той имаше и постоянна хрема — пълнеше носните кърпи със слуз и често издухваше носа си на земята, както правеха местните селяни, навик, който като момче го беше отвращавал, когато виждаше стари италианци, презрели носната кърпа като английска суетност, да се секнат на улицата.

Освен това усещаше в главата си някаква тежест. Доктор Таца му беше казал, че се дължи на натиска върху синусите, причинен от лошо зарасналото счупване. Доктор Таца го наричаше яйцевидно счупване на зигомата; казваше, че ако е било лекувано преди зарастването на костите, е могло лесно да бъде поправено с малка хирургическа намеса, при която се използува инструмент, подобен на лъжица, с който се избутва костта на нейното нормално място. Сега обаче, твърдеше лекарят, трябвало да отиде в болницата в Палермо и да се подложи на по-сложна операция, наречена максиларно-лицева, при което костта щяла отново да бъде счупена. На Майкъл това му стигаше. Той отказа. Но онова, което го тревожеше повече от болката и хремата, беше чувството на тежест в главата.

Този ден той въобще не достигна до крайбрежието. След като повървяха около двайсет и пет километра, тримата спряха под прохладната зелена сянка на една портокалова горичка, за да обядват и да изпият виното си. Фабрицио бърбореше за това как един ден щял да отиде в Америка. След като пиха и ядоха, те се изтегнаха на сянка, а Фабрицио разкопча ризата си и стегна мускулите на стомаха си, за да накара татуировката да оживее. Голата двойка на гърдите му се гърчеше в любовна агония, а камата, забита от съпруга, трептение в пронизаната плът. Това го забавляваше. Именно тогава Майкъл беше ударен от онова, което сицилианците наричаха „гръм“.