Марио Пузо - Кръстникът

Дон Томазино контролираше също и правото върху водата в района и слагаше вето на построяването на нови язовири от правителството в Рим. Тези язовири щяха да погубят доходния бизнес да се продава вода от артезианските кладенци, които той контролираше, щяха да направят водата прекалено евтина и да разрушат важния бизнес с вода, изграден с много труд в продължение на стотици години. Все пак дон Томазино беше старомоден шеф на мафията и не би допуснал да има нещо общо с контрабандата на наркотици или проституцията. По тези въпроси дон Томазино беше скаран с новото поколение водачи на мафията, които се появяваха в големите градове като Палермо, нови хора, които, повлияни от американските гангстери, депортирани в Италия, нямаха такива скрупули.

Шефът на мафията беше изключително внушителен човек, „човек с шкембенце“ — както буквално, така и в преносен смисъл, което значеше човек, който може да вдъхне страх на събратята си. Под неговата закрила Майкъл нямаше от какво да се страхува, но все пак беше счетено за необходимо да запазят в тайна самоличността на беглеца. И така Майкъл беше ограничен да се движи в оградения имот на доктор Таца, чичото на дон Томазино.

Доктор Таца беше висок за сицилианец, над метър и осемдесет, и имаше румени бузи и снежнобяла коса. Макар и преминал седемдесетте, той ходеше всяка седмица в Палермо, за да поднесе почитанията си на по-младите проститутки в този град — колкото по-млади, толкова по-добре. Другият порок на доктор Таца беше четенето. Той четеше всичко и разказваше онова, което е прочел, на своите съграждани, на пациентите, които бяха неграмотни селяни, на овчарите в имението, и това му създаваше в околността репутацията на глупак. Какво общо имаха те с книгите?

Вечер доктор Таца, дон Томазино и Майкъл седяха в огромната градина, населена с онези мраморни статуи, които на този остров, изглежда, израстваха в градините така магически, както черното буйно грозде. Доктор Таца обичаше да разказва истории за мафията и за нейните подвизи през вековете и в лицето на Майкъл Корлеоне той имаше прехласнат слушател. Понякога дори дон Томазино се ентусиазираше от благоуханния въздух, от чистото вино с вкус на плод, от изисканото и тихо спокойствие на градината и разказваше някоя история от своята практика. Докторът беше миналото, а дон Томазино — настоящето на мафията.

В тази антична градина Майкъл Корлеоне научи за корените, от които неговият баща беше израснал. Че думата „мафия“ е означавала първоначално „убежище“. После станала наименование на тайната организация, възникнала, за да се бори против управниците, които тъпчели страната и народа й от векове. Сицилия е земя, похитявана по-жестоко от която и да било друга. Инквизицията изтезавала както бедните, така и богатите. Бароните-земевладелци и кардиналите от католическата църква имали абсолютна власт над овчарите и земеделците. Полицията била инструментът на тяхната власт и така се идентифицирала с тях, че най-мръсната обида, с която един сицилианец можеше да се обърне към друг сицилианец, бе да го нарече „полицай“.

Изправен лице срещу лице със свирепостта на тази абсолютна власт, страдащият народ се научил никога да не издава своя гняв и омраза, защото рискувал да бъде смазан. Хората се научили да не се излагат на опасност, изричайки някаква заплаха, тъй като изказвайки такова предупреждение, си осигурявали бърза отплата. Те разбрали, че обществото е техен враг и затова когато търсели удовлетворение за сторени им неправди, се обръщали към подмолните размирници от мафията. И мафията затвърдила властта си, слагайки началото на закона на мълчанието „омерта“. В Сицилия чужденецът, който пита да го упътят до най-близкия град, няма да бъде удостоен дори с отговор. И най-голямото престъпление, което някой член на мафията може да извърши, е да каже на полицията името на човека, който току-що е стрелял срещу него или му е навредил по някакъв друг начин. Законът „омерта“ е станал религия на хората. Жена, чийто съпруг е бил убит, няма да каже името на убиеца, нито дори името на убиеца на своето дете или на човека, който е изнасилил дъщеря й.

Справедливостта никога не идвала от страна на властите, затова хората винаги се обръщали към своя Робин Худ — мафията. И до известна степен мафията все още изпълняваше тази роля. Хората се обръщаха за помощ към своя местен шеф на мафията при всяко непредвидено обстоятелство. Той заместваше агента на службата за социални осигуровки, той беше техният областен началник, готов винаги да им даде хляб и работа, той беше техният защитник.