Марио Пузо - Кръстникът

Джулс тръгна да излиза от стаята, когато Валенти се обади:

— А така, докторе, добре му го каза.

Джулс се извърна и попита:

— Винаги ли се натряскваш още преди обяд?

Валенти отговори: „Разбира се“ и му се ухили толкова добродушно, че Джулс каза по-внимателно, отколкото искаше:

— Ако продължаваш така, след пет години се пиши умрял. Валенти се тътреше към него с малки танцови стъпки. Той прегърна Джулс, а устата му вонеше на уиски. Нино се смееше буйно.

— Пет години ли? — цопита той, като продължаваше да се смее. — Нима ще продължи толкова дълго?

Месец след операцията Луси Мансини седеше край басейна на хотела във Вегас, като държеше в едната си ръка чаша с коктейл, а с другата галеше главата на Джулс в скута си.

— Не е необходимо да събираш кураж — каза Джулс закачливо. — В стаята ни чака шампанско.

— Сигурен ли си, че няма нищо страшно толкова скоро след операцията? — попита Луси.

— Аз съм лекарят, аз решавам — каза Джулс. — Тази нощ ще бъде великата нощ. Разбираш ли, че аз ще съм първият хирург в историята на медицината, който ще е опитал резултата от експериментална операция? Ще ми бъде приятно да го опиша в някое медицинско-списание как е било преди и след това. Например: „Ако преди операцията беше доста приятно поради психологически причини и изтънчеността на хирурга-инструктор, то следоперативното съвокупление беше изключително благодатно предимно поради своето неврологично…“ — Той замълча, защото Луси така го оскуба за косата, че той едва не извика от болка. Тя му се усмихна:

— Ако не останеш доволен тази вечер, тогава спокойно мога да кажа, че грешката е твоя — каза тя.

— Гарантирам за работата си. Замисълът беше мой, въпреки че оставих стария Келнър да свърши грубата работа — каза Джулс. — А сега нека просто си починем, предстои ни дълга научноизследователска нощ.

Когато отидоха в апартамента си — сега живееха заедно, — Луси откри, че я чака изненада: разкошна вечеря, а до чашата й за шампанско — кутийка за бижу с огромен диамантен годежен пръстен в нея.

— Това доказва колко съм сигурен в работата си — каза Джулс. — А сега да видим дали ще го заслужиш.

Той беше много нежен и много внимателен с нея. Първоначално тя се страхуваше малко — тялото й се дръпваше, когато той я докосваше, но после, добила самоувереност, почувствува как у нея се надига страст, която не бе познавала до този момент. Когато свършиха и Джулс прошепна: „Добре работя“, тя му отвърна шепнешком: „О, да, да, добре работиш, наистина добре.“ Двамата се засмяха и продължиха да се любят.

След петмесечно изгнание в Сицилия Майкъл Корлеоне най-после започна да разбира характера на баща си и неговата съдба. Той започна да разбира хора като Лука Брази, безмилостния довереник Клеменза, смирението на майка си и примирението й с нейната роля. Защото в Сицилия видя какво щяха да представляват те, ако не бяха се разбунтували срещу съдбата си. Той разбра защо дон Корлеоне винаги казваше: „Човек си има съдба.“ Започна да разбира презрението към властта и официалното правителство, омразата към всеки, който нарушеше закона на мълчанието „омерта“.

Облечен в стари дрехи и с каскет, Майкъл беше превозен от кораба, останал на док в Палермо, до вътрешността на остров Сицилия, в самото сърце на провинцията, контролирана от мафията, чийто местен шеф беше безкрайно задължен на баща му за някаква услуга в миналото. В тази провинция се намираше градчето Корлеоне, чието име Дон Корлеоне беше приел, когато преди много години беше емигрирал в Америка. Но живи роднини на дон Корлеоне вече не бяха останали. Жените бяха измрели от старост. Всички мъже бяха избити при отмъщения или бяха емигрирали — в Америка, Бразилия или някоя друга провинция на Италия. По-късно щеше да научи, че това малко сиромашко градче се нарежда на първо място в света по броя на убийствата.

Майкъл беше настанен като гост в дома на един неженен чичо на местния шеф на мафията. Чичото, който беше прехвърлил седемдесетте, беше също и лекарят на този район. Местният шеф на мафията бе към шейсетгодишен, казваше се дон Томазино и изпълняваше длъжността на gabbellotto в един огромен имот, принадлежащ на едно от най-благородните семейства в Сицилия. Този gabbellotto, един вид надзирател на имотите на богаташите, се грижеше и за това бедните да не се опитват да претендират, че земята не се обработва и да не навлизат незаконно в имението — като бракониерствуват или като се опитват да я обработват. Накратко, този gabbellotto беше мафиот, който срещу известно заплащане бранеше недвижимите имоти на богатите от всякакви претенции на бедните към тях — законни или незаконни. Когато някой беден селянин се опиташе да се позове на закона, който му позволяваше да купи необработваема земя, този gabbellotto го заплашваше с насилие или смърт, за да се откаже. Всичко беше толкова просто.